О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.264
София, 25.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2476/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. Е., чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 100 от 09.08.2016 г. по в.т.д. № 201/2016 г. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено решение № 165 от 26.04.2016 г. по т.д. № 333/2015 г. на Окръжен съд – Бургас за отхвърляне на предявения от нея иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на взетите решения от общото събрание на съдружниците в [фирма], [населено място], проведено на 19.06.2015 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговото касиране и постановяване на решение по същество за уважаване на исковата претенция. Твърди се, че нарушенията, заради които Е. е изключена от дружеството не са налице и, че съдът неправилно е преценил доказателствената стойност на приложените по делото квитанции и приходни касови ордери и неправилно не е зачел разпоредбата на чл.181 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Кой носи тежестта на доказване достоверността на датата на представен по делото частен документ, тогава, когато същият е бил подписан от лицето, представляващо ответната страна в процеса и в този смисъл страната, оспорила подписан от неин представител/управител на дружеството/ документ, съставлява ли „трето лице” по см. на чл.181 ГПК и 2. Допустимо ли е съдът да не зачете доказателствената сила на разходен касов ордер, представляващ частен свидетелстващ документ, носещ подписа на ответната страна. По първия правен въпрос се поддържат допълнителните предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а по втория – т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложената практика на ВКС.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, счита за неоснователно искането за допускане на касационно обжалване, по съображения в постъпил по делото писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване решение, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания съдебен акт за потвърждаване на първоинстанционното отхвърлително решение за отмяна на решението на общото събрание на съдружниците в [фирма], проведено на 19.06.2015 г., съдебният състав на Апелативен съд – Б. е приел, че свикването и провеждането на събранието е процесуално законосъобразно, при спазване на чл.126, ал.3 ТЗ, а нарушенията, заради които е изключена Е., изразяващи се в нарушаване на дружествените отношения и финансовата политика на дружеството; неизпълнение на задължение за отчитане на изтеглени от нея парични средства на дружеството, довело до увреждане дейността на търговското дружество, не са коригирани, въпреки отправеното предупреждение. Преценено е, че извършените от ищцата/сега касатор/ тегления от сметката на дружеството са осъществени в периода от 28.08.2013 г. – 12.10.2013 г., през който период управител на дружеството е бил нейния съпруг Д. Е., а за периода от 05.11.2013 г. до 07.02.2014 г. управител е била Е.. Съобразено е и експертното заключение, което не е установило заприходяване на финансови средства по представените от ищцата /с допълнителната искова молба/ ПКО и квитанции. Възприемайки счетоводната експертиза, решаващият състав е извел извод за нередовно водено счетоводство на ответното дружество – липса на касова книга и липса на обработени първични счетоводни документи. Отчетено е и обстоятелството, че за посочения период ищцата, в качеството си на управител на дружеството е отговаряла и за счетоводната дейност на дружеството, цялостната отчетност и търговска политика.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Първият правен въпрос, свързан тежестта на доказване достоверността на датата на представените от ищцата първични счетоводни документи, както и дали ответното дружество е „трето лице” по смисъла на чл.181 ГПК, не попада в обхвата на основния селективен критерий за допускане на обжалването. Това е така, тъй като при решаване на правния спор по същество не е формирана изрична воля на съда по въпроса дали дружеството е трето лице по смисъла на посочената разпоредба, а при преценка на допълнително въведените в процеса твърдения на ищцата за внасяне в касата на дружеството на изтеглени от нея парични средства, представените в подкрепа на тези твърдения писмени доказателства са преценени в съвкупност с останалите доказателства по спора, вкл. и с кредитираното заключение на счетоводната експертиза. Следователно, въпросът в частта относно тежестта на доказване на верността на представените от ищцата писмени доказателства, е пряко свързан с реализираната от въззивната инстанция правораздавателна дейност, а правилността на изведените изводи не подлежи на преценка в стадия по селектиране на жалбите. Недопустимо е също така поставеният въпрос да е основан на инвокираните основания за касиране, предвид ясното разграничение между основанията по чл.280, ал.1 ГПК и основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, в какъвто смисъл са и задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Въпросът, свързан със зачитане на доказателствената стойност на разходен касов ордер, не е релевантен и съответно обуславящ за изхода на настоящия спор, а практиката на ВКС, на която се позовава касаторката, е постановена при различни факти по съответните дела /гр.д. 1393/2014 г., трето г.о. на ВКС и гр.д. № 775/2010 г., трето г.о. на ВКС/ и е относима към доказателствената сила на разходен касов ордер. Същевременно, както е прието и в тълкувателната част на второто посочено решение, доказателствена сила на счетоводните документи се преценява по вътрешно убеждение на съда, с оглед на всички обстоятелства по делото. Видно от съобразителната част към въззивното решение е, че липсват данни за допуснато отклонение от практиката на ВКС в тази им част, вкл. и от цитираното в мотивите по гр.д. № 775/2010 г. решение по гр.д. № 478/2010 г. на трето г.о. на ВКС.
Предвид изложеното, искането за допускане на касационно обжалване не може да бъде уважено. Затова Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 100 от 09.08.2016 г. по в.т.д. № 201/2016 г. на Апелативен съд – Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: