3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 776
гр. София, 18.12.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 08 декември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 2608 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от процесуалния пълномощник на [община] срещу определение № 2109 /26.06.2017 г. по ч.гр.д. №2737/2017 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 261 от 13.04.2017 г. по т.д. №81/2016 г. на ОС-Перник, с което е върната въззивната жалба , подадена от страна общината, поради непредставяне в срок на документ за внасяне на държавна такса по нея.
Излагат се оплаквания за недопустимост и незконосъобразност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа частната касационна жалба, прецени , че същата е допустима- подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, приема следното:
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба, съдебният състав на САС се е позовал на обстоятелството, че съобщението с указанията за внасяне на д.т. по въззивната жалба на [община] срещу постановеното на 15.03.2017 г. съдебно решение по т.д.№81/16 на ПОС е връчено на въззивника на 04.04.2017 г. и последният не е изпълнил указанията на съда за представяне на вносен документ в законовия едноседмичен срок, въпреки че това му задължение е изрично вписано в съобщението.
Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове наличие на основание за допускане до касация, касаторът е длъжен да формулира правни въпроси, с оглед преценката им по допълнителните критерии за това, визирани в чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат като правни въпроси от значение за изхода по спора, следвало ли съдът при произнасяне по връщането на въззивната жалба да отчете, че държавната такса е внесена преди изтичане на срока, но не са представени навреме доказателства за това и трябвало ли, съдът при произнасянето си да се съобрази с молбата за възстановяване на срока за представяне на доказателства за внесена държавна такса. Като селективен критерий за допускане на касация се сочи, че въпросите са от значение а точното прилагане на закона и за развитие на правото-чл.280 ал.1, т.3 ГПК
По отношение на първия от двата въпроса е налице константна практика на ВКС в насока, че страната е длъжна, при точно дадени указания, освен да внесе дължимата сума за държавна такса, още да представи в указания й едноседмичен срок и надлежен документ, като в противен случай жалбата се връща на основание чл.262 ал.2,т.2 ГПК/ прим. Опр. №750/28.11.2014 по ч.т.д. № 3147/14 на Второ т.о. и други/. Следователно не е налице основание за допускане да касация до него, тъй като обжалваното определение на САС е в съответствие с тази практика.
Вторият въпрос няма отношение към изхода по спора, тъй като липсва произнасяне по него в мотивите на обжалвания акт, а и процедурата по възстановяване на срок по чл.64 и сл. ГПК е самостоятелна и се предпоставя от пропускането на срока.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2109 /26.06.2017 г. по ч.гр.д. №2737/2017 на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.