О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 715
гр. София, 04.12.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 27 ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 2577 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на „ДОН МАРИН КЪМПАНИ”ООД срещу определение № 18 126/25.07.2019 г. по ч.гр.д. №15 942/2018 на Софийски градски съд, 3-в с-в, с което е потвърдено решение от 16.04.2018 г. по гр.д. 66047/17 на СРС в частта, имаща характер на определението за прекратяване на производството по иска с правно основание чл.269 ал.1 ДОПК на частния касатор срещу ТД на НАП-София и „Оптимус Флооринг” ЕООД.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Като основания за допускане до касация се сочи чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците по ЧКЖ не изразяват становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната касационна жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е приел, че съдът е сезиран от страна на „ДОН МАРИН КЪМПА- НИ”ООД с установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК във връзка с чл. 269 ал.1 ДОПК за признаване за установено по отношение на двамата ответници ТД на НАП-София и „Оптимус Флооринг” ЕООД , че сумата от 7 222,34 лева не принадлежи на „Оптимус Флооринг” ЕООД, а на ищеца, доколкото е била погрешно преведена от последния по сметка на дружеството-длъжник в изп. производство. Изложени са съображения, че искът по чл.269 ДОПК е аналог на този по чл.440 ГПК, но в рамките на публичното изпълнение. Ето защо, процесуалната легитимация на ищеца по иск по чл.269 ал.1 ДОПК следва да се основава на твърдение за накърнено в изпълнителното производство право на ищеца по иска върху негово твърдяно вещно право или вземане на длъжника към трето лице, които не са част от имуществото на длъжника, а на третото лице-ищец, но не и на твърдяно като принадлежащо на ищеца вземане срещу самия длъжник по изпълнението. С така предявения иск се претендира, че преведената конкретна парична сума по сметка на „Оптимус Флоринг” ЕООД и усвоена от НАП принадлежи на ищеца, а не на „Оптимус Флоринг” ЕООД . Парите обаче са родово , а не индивидуално, определени вещи и неоснователното им плащане не може да създаде правоотношения различни от тези основани на чл.55 ЗЗД. Освен това, според съда се касае за установителен иск за факт, който е допустим само в хипотезата на чл.124 ал.4 ГПК-при изрична законова уредба.
Като основания за допускане до касация се сочи чл.280 ал.1, т.1 ГПК по въпросите: как се определя правната легитимация на ищеца като трето лице по смисъла на чл.269 ал.1 ДОПК, в какви случаи се прилага разпоредбата на чл.124 ал.4 ГПК.
Твърди се, че по тези въпроси е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т. 1 ГПК: последните са разрешени от в обжалваното определение в противоречие с практиката на ВКС.
Посочените два въпроса по никакъв начин не се явяват обуславящи изхода по конкретния процесуалноправен спор относно допустимостта на така предявения иск, доколкото не съответстват на конкретното произнасяне на съда. С обжалвания акт е отречена процесуалната легитимация на ищеца като надлежна страна по спора по иск по чл.269 ал.1 ДОПК в случаите когато се касае за вземане за парична сума, а не качеството му на трето за изпълнителните действия лице. Именно това е послужило на съда като съображение да счете иска за недопустим, поради липса на възможност за защита на ищеца чрез сезиране на съда със спор по чл.269 ДОПК в конкретния случай. Изложените съображения по приложението на чл.124 ал.4 ДОПК са допълнителни, а не решаващи. С оглед изложеното липсва първата предпоставка за допускане до касация-формулиран от страната въпрос, отговорът на който е обусловил формиране на решаващата воля на съда, изразена в обжалвания акт/ така ТР на ОСГТК №1/ 2010 г./.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 18 126/25.07.2019 г. по ч.гр.д. №15 942/2018 на Софийски градски съд, 3-в с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.