О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
Гр.С., 24.01.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2419/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД [населено място], чрез пълномощника ю.к. Г., против определение № 3227/29.09.2016 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав. С него е потвърдено разпореждане № 16172/17.06.2016 г. по т.д.№ 423/2015 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-5 състав, с което е върната въззивната жалба на Д. – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД срещу решението по делото, поради неотстраняване на нередовностите й в срок.
В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на определението и се моли същото да бъде отменено, като неправилно. За допускане на обжалваното определение до касация жалбоподателят се позовава на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Против частната жалба е постъпил писмен отговор от ЛИКРИСТИА О. [населено място], чрез процесуалния представител – адв. П.. В него се изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационна проверка, евентуално, че същото е правилно. Претендират се разноски.
За да се произнесе, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
За да потвърди обжалваното разпореждане за връщане на въззивна жалба, съставът на Софийския апелативен съд е преценил следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена на 20.05.2016 г. Оставена е без движение с разпореждане от 26.05.2016 г., за внасяне на държавна такса. Съобщението за това е връчено на адреса на управление на жалбоподателя и е получено от ю.к. Х.. Първоинстанционният съд е приел, че в указания срок не са отстранени пороците на въззивната жалба, съобразно дадените указания. Този извод е преценен от въззивния съд като законосъобразен и правилен. Не са споделени доводите на страната, че съобщението с указанията е следвало да се връчи на един от двамата изрично упълномощени юрисконсулти на дружеството, съгл. разпоредбата на чл.39 ал.1 ГПК. Въззивният съд е намерил, че в случая е приложима нормата на чл.50 ГПК, т.к. жалбоподателят не е посочил съдебен адресат по смисъла на чл.39 ал.1 ГПК, нито упълномощените да го представляват юрисконсулти имат адрес, различен от адреса на управление на самия представляван, за да се приеме, че съобщението е следвало да бъде изпратено на друг адрес или лице.
Частният жалбоподател не е формулирал конкретен правен въпрос от значение за изхода по настоящото дело, по който да бъде допуснато касационно обжалване на определението, съобразно изискването на чл.280 ал.1 ГПК вр. чл.274 ал.3 ГПК, както и с оглед дадените с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г. задължителни указания в тази връзка. В приложеното изложение към частната жалба се съдържат оплаквания на неправилност на определението, които не подлежат на обсъждане при преценката за допускане на касационен контрол. К. съд няма правомощия да извежда правни въпроси, които следва да са изрично и ясно поставени в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Единственият правен въпрос е относно това, кой ред на връчване следва да се прилага, когато страната – юридическо лице изрично е посочила съдебен адресат –пълномощник: редът по чл.39 ал.1 ГПК или по чл.50 ГПК. Въпросът не е обусловил решаващата правна воля на въззивния съд, доколкото той е констатирал липсата на посочен съдебен адресат по смисъла на чл.39 ал.1 ГПК от страна на жалбоподателя, с което е обосновал и неприложимостта на посочената по-горе норма. Неустановяването на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за селектиране на жалбата за разглеждане е достатъчно основание да не се допусне касационна проверка на определението на Софийския апелативен съд.
С оглед изход от спора, в полза на ответника по частната жалба следва да се присъдят сторените от него разноски за защита пред тази инстанция, а именно надлежно уговорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., съобразно договора за правна защита и съдействие от 17.11.2016 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 3227/29.09.2016 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав.
ОСЪЖДА Д. – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД [населено място] да заплати на ЛИКРИСТИА О. [населено място] сумата 800 /осемстотин/ лв. – съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: