Определение №475 от 43318 по ч.пр. дело №1327/1327 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 475

Гр. София, 06.08.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 17.07.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Изслуша докладваното от съдия ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Ч. т. д. № 1327/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Н. И. от [населено място], чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 694 от 23.03.2018 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав, постановено по в. т. д.№ 6037/2017 г., в частта, имаща характер на определение, за отхвърляне на искането й по чл.241 ГПК за разсрочване на изпълнението на задълженията по решението. В частната жалба се съдържат оплаквания, че определението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, за което се сочат подробни съображения. Моли се за неговата отмяна и постановяване на определение за разсрочване на изпълнението на месечни вноски, не по-големи от 300 лв.
Против частната жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна – ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД [населено място], чрез процесуален пълномощник, със становище за нейната неоснователност.
За да се произнесе по жалбата, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Частната жалба е допустима – насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК.
Съобразно задължителните постановки на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.14, искането си за отсрочване или разсрочване на изпълнението ответникът по иска с правно основание чл.422 ГПК може да направи до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. От данните по делото се установява, че искането на А. И. е направено за първи път с отговора на исковата молба, поради което и възраженията на ответника по частната жалба, че същото не е предявено своевременно, е неоснователно.
За да остави искането по чл.241 ал.1 ГПК без уважение, съставът на въззивния съд е приел, че не са представени доказателства за имотното състояние на ответницата и нейното малолетно дете. Действително, пред първата инстанция са били приложени декларация за материално и гражданско състояние /макар и във връзка с искане за освобождаване от разноски/ и удостоверение от НОИ за получаваните от ответницата парични обезщетения за отглеждане на дете по чл.53 и чл.54 от КСО. От тях се установява, че тя е неомъжена, притежава собствено жилище, през 2016 г. е получавала обезщетения за ползван отпуск, както и обезщетения за отглеждане на дете до 2 години, посочени помесечно. Не притежава друго имущество и не получава други доходи, не участва в търговски дружества, както и не осъществява дейност като ЕТ. Актуални данни за имущественото й състояние към момента на произнасянето на съда обаче са представени едва с частната жалба. От тях се установява, че след м. юли 2017 г. ответницата вече работи и получава редовно трудовото си възнаграждение, което – след приспадане на запорираните в полза на ищеца по настоящото дело суми, определени съобразно правилата на ГПК за несеквестируемите доходи, както и на дължимите данъци и осигуровки, възлиза между 800 лв. и 1000 лв. Така установените факти водят до извод за неоснователност на молбата за разсрочване на изпълнението на месечни вноски, не по-големи от 300 лв., т.к. не се установяват обстоятелства, извън обективно преценените от законодателя в чл.446 ГПК, които да налагат защита и на секвестируемата част от получаваните от ответницата трудови доходи.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение се преценява като правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 694 от 23.03.2018 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав по в. т. д.№ 6037/2017 г., в частта, имаща характер на определение, за отхвърляне на искането на А. Н. И. по чл.241 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top