4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№534
София.24.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2019/2016 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на З. М. Н., чрез процесуалния й пълномощник, срещу определение № 2159 от 24.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2497/2016 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, с което е оставена без уважение подадената от Н. частна жалба вх. № 6191/09.11.2015 г. против разпореждане № 1754 от 27.10.2015 г. по гр.д. № 464/2012 г. на Окръжен съд – Перник за връщане на въззивната жалба против първоинстанционното решение под № 86 от 04.04.2013 г.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на определението. Съображенията на частната жалбоподателка са основани на твърдения за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непроизнасяне по заявено ново искане за освобождаване от държавна такса и искане за спиране на производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК – по повод образувано ДП № 15108/15 на 04 РУ-СДВР. Иска се отмяна на атакуваното определение и освобождаване на З. Н. от държавна такса, или връщане на делото на Окръжен съд – Перник, с указания за произнасяне по искането по чл.83, ал.2 ГПК. Направено е и искане за отправяне на преюдициално запитване, на основание чл.628 и сл. ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани процесуалноправни въпроси във връзка с правомощието на съда да постанови връщане на въззивна жалба поради невнасяне на държавна такса, при положение, че в срока за внасянето й е направено искане за освобождаване от държавна такса и искане за спиране на производството по делото, обективирано в неподписана молба, както и за задължението на съда да даде възможност на молителя да отстрани нередовността на тази молба преди да се произнесе с разпореждане по чл.262, ал.2, т.2 ГПК. Поддържат се допълнителните основания по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК, с позоваване на приложена съдебна практика.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, счита обжалваното определение за правилно, по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да постанови атакувания съдебен акт, въззивният съдебен състав е приел, че в указания срок – до 23.10.2015 г. не е внесена дължимата, заедно с другия въззивник, държавна такса в размер на 3 853.23 лв., което правилно е обусловило връщане на подадената от З. Н. въззивна жалба срещу решението по гр.д. № 464/2012 г. на Окръжен съд – Перник. Решаващият съд е констатирал, че указанията за дължимата ДТ са дадени след влизане в сила на определението, с което е отказано освобождаване на З. Н. от държавна такса, а към момента на постановяване на разпореждането по чл.262, ал.2, т.2 ГПК съдът не е бил надлежно сезиран с искане за спиране на производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Формулираните процесуалноправни въпроси не попадат в обхвата на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, по следните съображения: Преди всичко, в подаденото от З. Н. възражение – жалба с вх. № 5864/26.10.2015 г. не е направено ново искане за освобождаването й от дължима държавна такса по депозираната от нея въззивна жалба. Доводите, касаещи другия въззивник/ при самостоятелност на подадените въззивни жалби/ във връзка с негово ново/повторно/ искане за освобождаване от ДТ, са ирелевантни, предвид признатата от първата инстанция тяхна солидарна отговорност спрямо банката по предявен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК и по тези доводи липсва произнасяне от решаващия съдебен състав. З. Н. и Ц. Н. имат качеството на обикновени другари в процеса, поради което е приложима разпоредбата на чл.216, ал.1 ГПК, предвиждаща самостоятелност на извършените процесуални действия и бездействия на всеки от тях.
Процесуалноправният въпрос, свързан с искането за спиране на производството по делото, обективирано в неподписано от Н. възражение – жалба, не би могъл да се определи като обуславящ, предвид отразената в определението решаваща воля на въззивния състав. В този съдебен акт е констатирано липса на надлежно сезиране на администриращия въззивната жалба съд, поради липса на подпис от неговия подател, а от друга страна е прието, че нередовността на подадената от Н. въззивна жалба не е отстранена в срок, поради което са налице предпоставките за нейното връщане, на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК. След като посочения въпрос е относим само към един от решаващите мотиви на Апелативен съд – София, то съгласно задължителните указания в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, този въпрос не може да докаже основната предпоставка за допускане на касационно обжалване. От друга страна, искането за спиране е основано на данни за образувано досъдебно производство по повод първото искане на въззивника Ц. Н. за освобождаването му от държавна такса и верността на представената от него декларация за материално, имотно и гражданско състояние от 11.06.2013 г. От тези данни би следвало да се изведе евентуален извод и за недопустимост на искането за спиране на производството по делото, не само с оглед качеството на З. Н. и Ц. Н. на обикновени другари в процеса, но и предвид законовите предпоставки по чл.229, ал.1 т.5 ГПК – в случая не се касае за „престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор”. Тъй като обаче в тази насока липсва изрично произнасяне от страна на въззивния съд, не следва да се преценява съотносимостта на поставените въпроси.
Предвид горното, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Това препятства произнасяне и по евентуалното искане за отправяне на преюдициално запитване до С. относно правото на ефективна защита на потребителите. Отправяне на такова искане е допустимо само след допуснато касационно обжалване на атакуван пред ВКС въззивен съдебен акт.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2159 от 24.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2497/2016 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ особеното искане на З. М. Н. за отправяне на преюдициално запитване, на основание чл.628 и сл. ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: