О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
гр. София, 21.05.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 08.05., две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №914/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.Същото е било спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на ТР 8/17 на ОСГТК на ВКС от 02.04.2019 г., поради което следва да се възобнови.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. Г. Щ.,К. А. Щ., последният в качеството си и на ЕТ“Щ.-АДЩ-А. Щ., К. Щ.“- [населено място],[ЕИК] срещу решение №2620 от 14.12.2017г., постановено от САС по в.т.д. №5130/2015 г., В ЧАСТТА, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение №3379 от 24.07.2015 г., постановено по гр.д. №259/2014 г. на ОС-Благоевград, е признал за установено по иска на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД-София, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК, че касаторите дължат солидарно на ищеца сумите от 41 866 евро-непогасена главница и 10 841,68 евро- лихви за периода от 30.03.2013 г. до 04.08.2014 г. по договор за кредит в национална валута №15 от 26.05.2005 г. и анекси към него , за които е издадена заповед по чл.417 т.2 ГПК по ч.гр.д. №742/14 по описа на РС-Разлог , както и в частта за разноските .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност по чл.280 ал.2 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна изпраща писмен отговор със становище за липса на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен така предявения иск, въззивният състав се е позовал на следното :
На М. Г. Щ. и К. А. Щ., по силата на сключения от тяхна страна с банка Хеброс/праводател на банката-ищец/ на 26.05.2005 г. договор за кредит в национална валута, са предоставени парични средства в размер на сумата от 65 000 евро-целеви потребителски кредит при задължение на кредитополучателя да ги върне, ведно с дължимите договорени такси, разноски, комисионни и лихви. Крайният срок за погасяване на кредита, уговорен в полза на банката е 25.05.2015 година, а погасяването на кредита следва да става по приложения погасителен план. След настъпилото правоприемство на правата на банката-кредитодател „Хеброс“ в лицето на банката –ищец „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД-София са сключени анекси, с които последователно се предоговарят условията на кредита, уговаря се прилагането на ОУ на банката-правоприемник, вторият кредитополучател е вписан като солидарен длъжник, а в последствие като такъв е включен и ЕТ“Щ.-АДЩ-А. Щ., К. Щ.“- [населено място], под която фирма всъщност вторият ищец упражнява дейност като ЕТ, а не представлява отделен правен субект и е приет нов погасителен план. Налице е и нотариална покана до ответниците, че кредитът се обявява за предсрочно изискуем, поради невнасяне на поредни вноски с настъпил падеж. Ответниците са уведомени за настъпването на предсрочната изискуемост, съгласно съдържанието на три броя товарителници, в които е отбелязано на 02.07.2014 г. получаването на уведомленията за това. От заключението на в.л. по назначената от въззивния съд ССчЕ се установява, че длъжниците по кредита са останали задължени към банката за сумите от 41 866 евро-общо, от които 872 евро-вноски с редовно настъпили падежи за периода: 30.08.2013 г.-28.02.2014 г. и 10 923,74 евро –лихви. По изложените съображения искът е счетен за доказан по основание и размер.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 ГПК по въпросите: Представлява ли пропускът на кредитора в заявлението до заповедния съд да разграничи вноските по кредита, които претендира, на такива с настъпил падеж и такива, които се претендират като предсрочно изискуеми, пречка за уважаване от съда на иска по чл.422 ал.1 ГПК и действително ли е встъпването в дълга на двамата първи ответници на ЕТ на единия от тях, доколкото ЕТ не е отделен правен субект.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.
Първият от изложените по- горе въпроси, формулирани от подалите КЖ, намира своя отговор в задължителната практика на ВКС- т. 2 от ТР 8/17 на ОСГТК на ВКС от 02.04.2019 г., съгласно което разграничаването на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и в ИМ по иск по чл.422 ал.1 ГПК не е условие за редовност на ИМ и за уважаване на иска по реда на чл.422 ал.1 ГПК. Следователно обжалваното решение е в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС и липсва основание за допускане до касация.
Вторият въпрос е без значение за крайния изход на спора, доколкото отговорността на двамата кредитополучатели-физически лица не е в зависимост от това, дали вторият ответник носи отговорност за изпълнение на задължението си да погасява кредита си и в качеството си на ЕТ .
По отношение на очевидната неправилност на обжалваното съдебно решение, като основание за допускане до касация по чл.280 ал.2 ГПК, то липсват изобщо развити оплаквания, които могат да се квалифицират като такива: да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е „очевиден“ подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, на приетите за установени факти или тълкуване на закона. В случая наличието на такъв недостатък, нито се обосновава от цитираните по-горе оплаквания в КЖ, нито е налице.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноските в настоящото производство, доколкото такива не се доказват.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по настоящото дело.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2620 от 14.12.2017 г. ,постановено от САС по в.т.д. №5130/2015 г. в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.