О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
Гр. София, 11.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 27.02.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д. № 2161/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от М. С. П., чрез процесуален пълномощник, против решение № 882 от 15.03.2018 г. по в. т. д. № 662/2017 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав. С въззивното решение, постановено на основание чл.294 ГПК, е обезсилено решение № 26 от 15.03.2016 г., постановено по т. д. № 121/2015 г. по описа на Хасковски окръжен съд /за отмяна на основание чл.71 ТЗ на решенията от 12.10.2015 г., взети от изпълнителния директор на АВТОГАРА ИНВЕСТ АД – едноличен собственик на капитала на АВТОГАРА ХАСКОВО ЕООД, а именно за прекратяване на правомощията на М. С. П. като управител на посоченото ЕООД и за определяне на Апостол Х. А. за единствен управител на дружеството/; като делото е върнато на първата инстанция за произнасяне по предявения от М. С. П. иск съобразно исковата молба, поправена с молба вх.№ 9890/13.12.2017 г.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, за което са изложени подробни съображения. Формулиран е петитум за отмяна на обжалваното решение и връщането му за ново разглеждане на въззивния съд, който да постанови решение по съществото на спора.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят процесуалноправни въпроси, разрешени от въззивния съд в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, както следва: 1/ За задължението на въззивния съд да следи за допустимостта на обжалваното решение и нередовността на исковата молба и за действията, които следва въззивният съд да предприеме, когато констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствена част и петитум, извън случаите, в които в исковата молба се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, а искът е насочен срещу друго лице; 2/ Обвързан ли е въззивният съд от указанията, дадени в отменителното решение на касационната инстанция? Как трябва да процедира въззивният съд, при наличие на нередовност на исковата молба и дадени му указания в отменителното решение на касационната инстанция за отстраняване на тази нередовност? Цитирана и приложена е практика на ВКС, вкл. ТР № 1/9.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК и ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, на която се твърди, че обжалваното решение противоречи.
Против жалбата не е постъпил писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, за да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в срока за обжалване по чл.283 ГПК и е насочена против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е допустима.
Не са налице обаче основания за допускането й до разглеждане, по следните съображения:
С решение № 159 от 13.11.2017 г. по т. д. № 2205/2016 г. по описа на ВКС, ТК, второ отделение е отменено предходното въззивно решение на Пловдивския апелативен съд и делото е върнато с указания за отстраняване от страна на въззивния съд на констатираната нередовност на исковата молба, с оглед противоречията между обстоятелствена част и петитум, съобразно постановките на т.5 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т.4 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.
След изпълнение на указанията на касационната инстанция по предвидения в ГПК ред, въззивният съд е установил, че ищцата – настоящ касатор, е предявила два иска в условия на евентуалност – главен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожността на атакуваните решения на изпълнителния директор на едноличния собственик на капитала на АВТОГАРА ХАСКОВО ЕООД и евентуален конститутивен иск с правно основание чл.71 от ТЗ за отмяна на същите решения като незаконосъобразни. Като е взел предвид, че по предпочитания главен иск първоинстанционният съд не се е произнесъл, а е налице произнасяне само по евентуалния иск, съставът на въззивния съд е приел, че се намира в хипотезата на чл.270 ал.3 изр.3 ГПК и решението следва да се обезсили и да се върне на първата инстанция, доколкото порокът, изразяващ се в липса на постановено решение по предявения главен иск, не може да бъде отстранен от второинстанционния съд.
При така формираната правна воля на съда за наличие на основание по чл.270 ал.3 изр.3 ГПК за обезсилване на обжалваното решение, първият формулиран от касатора процесуалноправен въпрос /идентичен с въпроса, по който е било допуснато касационно обжалване по т. д. № 2205/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./ няма решаващо значение за резултата по делото. Освен това въззивното решение е постановено след изпълнение на указанията в отменителното решение на ВКС, дадени именно във връзка с този въпрос, и надлежното отстраняване на нередовностите на исковата молба. Първата част от втория въпрос удовлетворява общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, но е разрешена в съответствие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, вкл. цитираната от касатора, а втората част на въпроса е вариант на въпрос № 1 и по отношение на нея не се дължат други мотиви. С оглед гореизложеното, касаторът не доказва основание за достъп до касация и искането му в този смисъл следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 882 от 15.03.2018 г. по в. т. д. № 662/2017 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: