О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
Гр. София, 12.09.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 03.04.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т. д. № 2570/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на БЪЛГЕРИЪН ПРОПЪРТИ ДЕВЕЛЪПМЪНТС ЕООД с ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните му пълномощници, срещу решение № 964 от 23.04.2018 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 8 състав по в.гр.д. № 3768/2017 г., с което е потвърдено изцяло първоинстанционното решение № 3183/10.05.2017 г. по гр.д.№ 19372/2014 г. на СГС, І ГО, 14 състав. С последното са отхвърлени предявените от касатора искове, както следва: 1/ За солидарно осъждане на ответниците Т. С. Т. и СОФИЯ ИСТЕЙТС ЕДНО ЕООД с ЕИК[ЕИК] да заплатят сума в размер на 46 500 лв. – обезщетение за имуществени вреди от изключването на ищеца като съдружник в СОФИЯ ИСТЕЙТС ДИВЕЛЪПМЪНТ ООД на 30.11.2009 г. и разпореждане с дяловете му в полза на трето лице на 29.12.2009 г., на основание чл.45 вр. чл.49 ЗЗД; 2/ За солидарно осъждане на същите ответници да заплатят същата сума от 46 500 лв., като обезщетение за неоснователно обогатяване, на основание чл.59 ЗЗД; 3/ За осъждане на ответника Т. С. Т. да заплати сумата от 100 000 лв., частично от 1 058 192 лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени по повод противоправни действия / лошо управление в качеството му на управител на СОФИЯ ИСТЕЙТС ДИВЕЛЪПМЪНТ ООД в периода след 15.11.2007 г., вследствие на които е намалена пазарната стойност на дружествени дялове на ищеца в дружеството към м.12.2009 г., на основание чл.45 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно – постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано, за което излага подробни съображения. Моли същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени, ведно с присъждане на направените по делото разноски за всички инстанции.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се основава на хипотезите на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК. В първата са формулирани следните въпроси: 1. Отговаря ли управителят на едно ООД лично за действията си като управител, с които непозволено уврежда трети лица, различни от дружеството, или по отношение на тези трети лица управителят е орган на дружеството и отговорност може да се носи само и единствено от самото дружество; 2. Отговорността на управителя към дружеството по чл.145 ТЗ изключва ли носенето на лична отговорност на управителя за извършени от него противоправни и увреждащи действия по общия ред спрямо трети лица /чл.45 ал.1 и сл. ЗЗД/; Какво е съотношението между двата вида отговорност – чл.45 ЗЗД и чл.145 ТЗ; 3. За действията, извършени от физическото лице – управител от името на дружеството има ли третото увредено лице правно основание /и какво/ да предяви пряк иск срещу физическото лице – управител или то има правно основание да предяви иск само срещу дружеството; Възможно ли е едно юридическо лице да носи деликтна отговорност, без да е налице физическо лице – делинквент; Управителят – физическо лице има ли пълен имунитет срещу носене на гражданска отговорност спрямо трети лица за действията, извършени от него при или по повод управлението на повереното му дружество; 4. Противоправно ли е „поемането” на дружествен дял на изключен съдружник в ООД без с решението на ОС за поемане да бъдат уредени имуществените отношения по реда на чл.125 ал.3 ТЗ и без поемането да бъде отразено в капитала на дружеството; 5. Има ли право съдружникът в ООД, който е изключен незаконосъобразно от дружеството /установено с влязло в сила решение по чл.74 ТЗ/ без уреждане на имуществените последици по чл.125 ал.3 ТЗ и без да може да бъде възстановен поради последващо преобразуване, да иска компенсация за стойността на дружествените си дялове; Срещу кого и на какво правно основание може да предяви иск незаконосъобразно изключеният; 6. Какъв е правният ред за защита на незаконосъобразно изключен съдружник от решения на ОС, последващи изключването му, които са взети преди изтичане на срока по чл.74 ал.2 ТЗ за обжалване на решението на ОС за изключване; 7. Длъжен ли е съдът да обсъди и да се произнесе по същество по предявен иск, като изложи собствени мотиви по обстоятелствата, на които се основава искът, да обоснове правните си изводи по съществото на спора и да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263 ал.1 ГПК.
По първите три въпроса се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, по четвъртия, петия и шестия въпрос – основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по седмия – основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Очевидната неправилност на обжалвания акт по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК се извежда от това, че въззивното решение е еманация на лошо правораздаване и нарушава основни принципи на правовата държава – забраната за извличане на ползи от собствено недобросъвестно поведение и злоупотреба с право, защитата на собствеността, закрилата на инвестициите и стопанската дейност и стабилността на гражданския оборот.
Ответниците по касационната жалба, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК оспорват наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, както и изразяват становище за нейната неоснователност. Претендират разноски.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на доводите на страните по чл.280 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е редовна.
За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е изложил съображения в следния смисъл:
За ангажиране отговорността на делинквента по чл. 45 ЗЗД е нужно да се установи наличието на вреда, противоправно поведение и причинна връзка – вредата да е последица от деянието, като това са елементите от обективното основание на отговорността, а субективното й основание е вината, която се презумира – чл.45 ал.2 ЗЗД. Първите се доказват от ищеца, а ответникът може да обори презумпцията за вина. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият й състав включва: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа.
От фактическа страна съдът е приел, че ицщовото дружество е било собственик на 25 дружествени дяла с обща номинална стойност 2 500 лв., съставляващи 50 % от капитала на СОФИЯ ИСТЕЙТС ДИВЕЛЪПМЪНТ ООД, а другите 50 % са били притежание на СОФИЯ ИСТЕЙТС ЕДНО ЕООД. На 30.11.2009 г. е било проведено общо събрание на СОФИЯ ИСТЕЙТС ДИВЕЛЪПМЪНТ ООД, на което е взето решение за изключване на ищеца като съдружник на основание чл. 126, ал. 3 ТЗ и уреждане на имуществените последици от изключването му съобразно разпоредбите на ТЗ и дружествения договор. На 04.12.2009 г. СОФИЯ ИСТЕЙТС ЕДНО ЕООД е взело решение да поеме дяловете на изключения съдружник, дружеството е преобразувано от ООД в ЕООД с едноличен собственик на капитала – ответното дружество, приет е нов учредителен акт, а за управител е определен ответникът Т.. Последният на 28.12.2009 г., в качеството на едноличен собственик на капитала и управител на СОФИЯ ИСТЕЙТС ЕДНО ЕООД, е взел решение за продажба на 100 % от дружествените дялове на СОФИЯ ИСТЕЙТС ЕДНО ЕООД в СОФИЯ ИСТЕЙТС ДИВЕЛЪПМЪНТ ООД на СОФИЯ ИСТЕЙТС ЕООД срещу цена от 60 000 лв., като прехвърлянето е осъществено с договор за покупко-продажба на дялове от 29.12.2009 г. С влязло в сила на 15.07.2013 г. решение на СГС е уважен предявеният от ищеца иск по чл. 74 ТЗ, като решението на ОСС на СОФИЯ ИСТЕЙТС ДИВЕЛЪПМЪНТ ООД за изключването от 30.11.2009 г. му е отменено.
Съобразно изложеното в исковата молба и уточненията в о.с.з., проведено на 23.11.2015 г., съдът е разгледал следните въведени в предмета на спора противоправни вредоносни деяния на ответното дружество: 1/ взетото на 30.11.2009 г. решение на ОСС за изключването на ищеца и 2/ продажбата на дружествените му дялове.
По отношение на първото от тях въззивният съд е приел, че решението от 30.11.2009 г. е взето от ОСС на СОФИЯ ИСТЕЙТС ДИВЕЛЪПМЪНТ ООД, което е орган на дружеството по смисъла на чл. 135 от ТЗ, а не конкретно от съдружника – ответник по предявения иск. Следователно той не би могъл да носи отговорност за действията на друго търговско дружество – без значение дали същите са противоправни или не. Съдът не е възприел доводите на ищеца, че съдружникът в едно търговско дружество може да носи персонална отговорност за решенията на общото събрание на същото; такава се носи от самото дружество.
По отношение на второто релевирано като противоправно деяние, съдът е посочил, че продажбата на дружествените дялове е осъществена след взето решение от ОСС на СОФИЯ ИСТЕЙТС ДИВЕЛЪПМЪНТ ООД за поемане на дяловете на изключения съдружник и за приемане на нов дружествен договор. Поемайки дяловете на изключения съдружник, другият съдружник е станал техен собственик и именно като такъв ги е продал на трето за спора лице. Договорът за покупко-продажба на дялове, сключен между едноличния собственик на капитала на СОФИЯ ИСТЕЙТС ЕДНО ЕООД и СОФИЯ ИСТЕЙТС ЕООД е в съответствие с ТЗ. Липсва нарушение на императивни правни норми, поради което и няма противоправно поведение на ответника – СОФИЯ ИСТЕЙТС ЕДНО ЕООД. Предвид липсата на една от кумулативно изискуемите предпоставки за деликтната отговорност по чл.49 ЗЗД, съдът не е обсъждал останалите такива, вкл. доказателствата и възраженията във връзка с тях.
Относно въведените основания за противоправно поведение на ответника Т. Т., а именно: упражняване на конкурентна дейност, лошо управление на дружеството, злоумишлени действия по намаляване имуществото на дружеството за периода от момента, в който ищцовото дружество е станало съдружник, съдът е намерил следното: Ищецът твърди, че е лично увреден от действията на този ответник, като всички действия последният е извършвал в качеството си на управител. Управителят, когато действа като орган на дружеството по чл.135 ТЗ, не носи лична отговорност за своите актове по отношение на трети лица, включително съдружници, а отговаря единствено пред самото дружество /хипотезата на т.нар. управленски деликт/. Поради което, ако са налице вреди от тези действия, то същите биха могли да се претендират от увреденото търговско дружество. Освен това, не се установяват претендираните вреди по начина, по който се твърди да са настъпили – пропуснати ползи от невъзможността ищецът да получи стойността на дружествените му дялове /съгласно уточнение о.с.з. от 23.11.2015 г./, причинени по повод изключването му като съдружник и разпореждането с дяловете му, в размер на 46 500 лв., която сума твърди да е тяхната справедлива пазарната цена към месец декември 2009 г. Отмяната на решението на общото събрание за изключване на съдружник по реда на чл. 74 от ТЗ има конститутивно действие, което се проявява занапред и членствените права на ищеца се възстановяват в съответния обем, като на основание съдебното решение се иска от регистърния орган да заличи вписаното въз основа на отмененото решение на ОСС обстоятелство в ТР. Правото на съдружника да получи стойността на дружествения си дял съществува само при прекратяване на членственото правоотношение /чл. 125 от ТЗ/, но не и при отмяна на решението за изключване по чл. 74 от ТЗ.
С оглед отхвърлянето на главните искове, съдът е разгледал предявения в условията на евентуалност иск по чл.59 ЗЗД, като е приел, че в резултат на сключения договор за прехвърляне на дружествени дялове от 29.12.2009 г. за ищцовото дружество по никакъв начин не може да възникне вземане срещу ответниците за неоснователно обогатяване.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване, по следните съображения:
По тези от въпросите, касаещи отговорността на управителя на ООД и свързани с предмета на спора и правната воля на съда /т.к. не всички отговарят на тези условия/, не се доказват факултативните предпоставки на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация.
В случая се касае за действия на управителя, които изцяло ангажират /рефлектират пряко върху/ представляваното от него ООД и именно затова последното се явява лицето, което може да бъде пряко увредено от тях и да търси обезвреда. Когато управителят, действащ като орган и/или от името на дружеството, носи лична имуществена отговорност, вкл. към трети лица, то тя е изрично посочена в закона – вж. нормите на чл.19 ДОПК, чл.145 ТЗ, чл.152 ал.1 ТЗ, чл.627 ТЗ, някои хипотези на чл.69 ал.1 ТЗ. Съдът не констатира противоречие с цитираната от касатора практика по поставените въпроси, нито, с оглед изложеното по-горе, се налага тяхното изясняване при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Въпросът във връзка с поемане на дяловете на изключен съдружник не съответства на общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК за правен въпрос, доколкото касае изцяло правилността на изведените в тази връзка правни изводи на съда, относно която ВКС не е компетентен да даде отговор във фазата на селекция на касационните жалби – в т.см. ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. Освен това следва да се посочи, че уреждането на имуществените отношения по чл.125 ал.3 ТЗ не става с решението за освобождаване /изключване/ на съдружника, нито поемането на дяловете му изисква „отразяване в капитала на дружеството”, както се предпоставя във формулирания въпрос.
Въпросът за правото на незаконосъобразно изключен съдружник в ООД с уважен иск по чл.74 ТЗ да иска компенсация за стойността на дружествения си дял поради последващо преобразуване на дружеството и невъзможността да бъде възстановен като такъв е също въпрос по правилността на въззивното решение, поради което за него важи казаното по-горе. По този въпрос следва още да се отбележи, че превръщането на ООД в ЕООД не представлява преобразуване по смисъла на ТЗ, нито въззивният съд е приел да е осъществено такова или съдружникът да не може да бъде „възстановен”, поради което въпросът е некоректно зададен – съответства на тезата на страната, но не и на мотивите на съда. На посоченото основание не може да се счете, че е поставен правен въпрос, имащ значение за изхода на делото.
Формулираният шести въпрос относно това, по какъв правен ред може да се защити съдружник срещу решения на дружеството, докато е бил незаконосъобразно изключен, не е обсъждан от въззивния съд и затова не може да обуслови крайния резултат от спора, както изисква нормата на чл.280 ал.1 ГПК.
Последният процесуалноправен въпрос съответства на общото условие на чл.280 ал.1 ГПК и касае произнасянето на въззивния съд по евентуалния иск по чл.59 ЗЗД. Не са налице обаче допълнителните селективни предпоставки за достъп до касация, доколкото изложените мотиви в предходните абзаци на въззивното решение, вкл. и приетото от съда, че възстановеният с решението по чл.74 ТЗ съдружник има реална възможност да встъпи в правата си и няма увреждане в резултат на извършеното прехвърляне на дялове, са напълно относими към този иск и са достатъчни, за да обосноват неговата неоснователност. На последно място следва да се посочи, че невъзприемането на тезите и доводите на ищеца – настоящ касатор, не съставлява ненадлежно произнасяне по предмета на спора.
Не е налице и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, съгласно чл.280 ал.2 ГПК. Съществува утвърдена практика на съставите на ВКС – ТК относно критериите за достъп до касация на посоченото основание. Според нея квалифицираната форма на неправилност следва да се извежда въз основа само на съдържанието на въззивното решение, без да се извършва анализ и съпоставка на доводите на страните за допуснатите нарушения на закона и необосноваността на изложените мотиви. В случая при тази преценка не се констатира да е приложена несъществуваща /респ. изменена, отменена/ правна норма, нито да е извършено превратно прилагане на закона, в обратен от вложения в него смисъл, както и не се установява изводите на съда да са изградени в грубо нарушение на правилата на формалната логика, поради което липсва очевидна незаконосъобразност или необоснованост на съдебния акт по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Основанията, сочени от касатора, предполагат извършване на преценка по същество, поради което не съответстват на поддържаната предпоставка за достъп до касация.
По тези съображения искането за допускане на касационно обжалване се преценява като неоснователно, в резултат на което в полза на насрещната страна следва да се присъдят сторените разноски за защита пред настоящата инстанция, доказани в размер на 5 000 лв.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 964 от 23.04.2018 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 8 състав по в.гр.д. № 3768/2017 г.
ОСЪЖДА БЪЛГЕРИЪН ПРОПЪРТИ ДЕВЕЛЪПМЪНТС ЕООД с ЕИК[ЕИК] да заплати на Т. С. Т. и СОФИЯ ИСТЕЙТС ЕДНО ЕООД сумата 5 000 лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: