О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
София, 24.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3213/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Банка ДСК” ЕАД, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 134 от 03.07.2018 г. по в.т.д. № 109/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което след частична отмяна на решение № 185 от 14.12.2017 г. по т.д. № 407/2016 г. на Окръжен съд – Русе, е отхвърлен предявения от банката срещу Е. И. И. иск за признаване за установено, че като авалист по запис на заповед, издаден на 27.06.2008 г. от „Ланес” ООД, дължи солидарно с: Л. Ф. С. М., А. М. И. и А. С. Д. сумата 81 695 евро, заедно със законната лихва от 14.09.2016 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивния съдебен акт на предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания. Касаторът оспорва становищет на съда за недобросъвестност и злоупотреба с право на банката, даващи възможност на авалиста да противопостави възражения по каузалното правоотношение. Счита, че за принудителното изпълнение срещу авалиста И. е без значение провеждането на изпълнително производство срещу дружеството – длъжник по обезпечения договор за кредит. По съображения в жалбата се моли за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск по чл.422, ал.1 ГПК и по отношение на Е. И., с присъждане на разноски за производството по делото.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Ответникът по касация – Е. И. И., чрез процесуален пълномощник, е депозирал писмен отговор по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност по чл.284 ГПК.
За да постанови атакуваното решение за отхвърляне на предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу Е. И. И. – един от авалистите по процесния запис на заповед, който е обжалвал първоинстанционното решение, въззивният съдебен състав, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, е извел извод за доказаност на недобросъвестност и злоупотреба с право на преносителя на ефекта, поради което ответникът може да противопостави произтичащите от каузалното правоотношение относителни възражения на издателя, вкл. и възражението за съдебно признато изпълняемо право по каузалното правоотношение. С оглед на конкретните данни по спора за насочено принудително изпълнение срещу дружеството – издател на записа на заповед и кредитополучател по обезпечения договор въз основа на заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.417, т.2 ГПК, съставът на АС-В.Търново е счел за неоснователен иска по отношение на ответника И..
Изрично е констатирано в мотивите към решението, че останалите трима авалисти, имащи качество на обикновени другари, а именно: Л. Ф. С. М., А. М. И. и А. С. Д., не са обжалвали първоинстанционното решение и по отношение на тях то е влязло в сила.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, който може да се констатира, без да е необходим анализ и преценка за законосъобразност и обоснованост. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ/отменен закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, касаторът е обосновал твърдяната очевидна неправилност на атакуваното решение с напълно идентични доводи с изложените в касационната жалба, с които са мотивирани поддържаните основания за касиране по чл.281, т.3 ГПК. Преценката на тези доводи би могла да се извърши само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК, но не и в селективния стадий на производството пред ВКС. От жалбата и от изложението е видно, че независимо от твърдението на касатора за допуснато от въззивния съд отклонение от цитираната в тях практика на ВКС, искането за достъп до касация не е основано на чл.280, ал.1 ГПК и съответно, не е формулиран правен въпрос, попадащ в обхвата на основния селективен критерий. Същевременно, оплакванията за незаконосъобразност поради неточно прилагане на закона, както и тези, че съдебният акт е постановен в противоречие с практиката на ВКС, не попадат в обхвата на очевидната неправилност по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, съгласно вече формираната практика по приложение на това самостоятелно основание за достъп до касация.
Предвид горното, искането за допускане на касационно разглеждане на делото е неоснователно.
При този изход на делото, касаторът следва да заплати на адв. П. Г. от АК-Русе сумата 4 620 лв. разноски, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение№ 134 от 03.07.2018 г. по в.т.д. № 109/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД да заплати на адвокат П. Г. от АК-Русе сумата 4 620 лв. – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника по касация Е. И. И..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: