4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№215
София.10.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 560/2017 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], Гърция, чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 712 от 08.11.2016 г. по ч.т.д. № 646/2016 г. на Апелативен съд – Варна, с което поради недопустимост на подадената от банката частна жалба срещу определението за допускане на арест на м/к”А. К” по т.д. № 962/2016 г. на Окръжен съд – Варна, въззивното производство е прекратено.
В частната жалба /неточно наименована касационна частна жалба/ се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че определението е постановено в нарушение на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно легитимираните лица, които могат да обжалват определението на съда по обезпечение на иска. Сочи се, че банката е ипотекарен кредитор на моторния кораб, определен като фактически корабопритежател от ИА”Морска администрация”, а междувременно е придобил и правото на собственост върху кораба, по силата на приложеното към жалбата Постановление за възлагане. Изразява се несъгласие със становището на въззивния съд за невъзникнали права за банката на корабопритежател по см. на чл.9, ал.3 от Кодекса за търговско корабоплаване. По съображения в жалбата се претендира отмяна на определението, с произтичащите законни последици.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК по делото е постъпил съвместен отговор от процесуалния пълномощник на седемнадесетте физически лица /част от екипажа на кораба/ – бъдещи ищци по обезпечените морски искове за заплащане на неизплатени /за съответни периоди и размери/ трудови възнаграждения. В отговора се поддържат доводи за недопустимост на частната жалба поради липса на посочени основания за допускане на обжалването и поради липса на правен интерес от обжалването, предвид влязлото в сила Постановление за възлагане, по силата на което банката е придобила собствеността върху кораба, свободен от вещни тежести. По същество се твърди правилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо въззивното производство определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Доводите на ответниците по частната жалба, свързани с приложението на чл.280, ал.1 ГПК са неотносими, тъй като частното производство пред ВКС не е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Като неоснователни следва да се счетат и останалите доводи на ответниците, предвид легалното определение на понятието „арест” на кораб, дадено в чл.1, ал.2 от Международната конвенция за арест на кораби, от което не може да се изведе извод, че се касае за вещна тежест, както се поддържа в отговора на частната жалба.
За да приеме за процесуално недопустима подадената от [фирма] частна жалба срещу допуснато от Окръжен съд – Варна обезпечение на бъдещи осъдителни искове за заплащане на трудови възнаграждения, предявими от 17 физически лица, част от екипажа на м/к „А. К”, срещу „Калирой Н. кампани лимитед” – дружество, регистрирано съгласно законите на М., въззивният съдебен състав е приел, че качеството на банката на ипотекарен кредитор не я прави заинтересовано лице, имащо право да атакува наложената особена обезпечителна мярка. Изложени са съображения, че правата на ипотекарния кредитор и вземанията на корабния екипаж съществуват независимо едни от други, като допуснатият арест на кораба за обезпечаване на вземания за трудови възнаграждения на екипажа, не накърнява правата на банката. Счетено е, че жалбоподателят няма качество на корабопритежател, който да е заместил корабособственика в неговите права. Решаващият състав се е позовал на разпоредбите на чл.9, ал.3 и на чл.50б от К., като е изразил становище за липса на доказателства за възникнали в полза на жалбоподателя права на корабопритежател по силата на договора за морска ипотека.
Определението е неправилно.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т.6 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, освен страните в обезпечителното производство, определението, с което е допусната обезпечителна мярка, може да се обжалва и от трето лице, чиято правна сфера е накърнена от тази мярка. При спазване на тези постановки, относими към обезпечителното производство по реда на ГПК и съответно приложими съгласно чл.365, ал.4 от Кодекса за търговското корабоплаване, следва да се приеме, че частният жалбоподател, макар и да е трето лице за производството по бъдещия иск и за обезпечителното производство по този иск, има правен интерес от обжалване на първоинстанционното определение. Към въззивната частна жалба са представени писмени доказателства, приложени и към настоящата частна жалба, въз основа на които може да се направи извод, че банката е била във владение на кораба към момента на постановяване и налагане на особената обезпечителна мярка „арест” по см. на чл.1, ал.2 от Международната конвенция за арест на кораби, в сила за Република България от 14.09.2011 г. и при спазване на реда, предвиден в чл.364-365 К., за обезпечаване на бъдещ морски иск. Извън обхвата на производството по обезпечаване на бъдещия морски иск са следните обстоятелства: доколко към посочения момент банката – жалбоподател е лице, което експлоатира кораба по см. на чл.9, ал.3 К. и доколко надлежно са упражнени нейните права на ипотекарен кредитор по чл.50б от К. /в каквато насока са известието за встъпване във владение от 18.11.2015 г., основано и на Клауза 4 от ипотеката, и писмото на Агенция „Морска администрация” от 29.08.2016 г./.
Независимо от горното, частният жалбоподател е представил и доказателства, сочещи, че междувременно е придобил собствеността върху задържания моторен кораб, по силата на възлагателно постановление от 17.11.2016 г. по изп.дело № 20167190400306 на ЧСИ С. Я., рег. № 719. Тези доказателства са пряко релевантни към въззивното производство пред Апелативен съд – Варна, образувано по повод обжалваното определение за налагане на особената обезпечителна мярка по К..
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 712 от 08.11.2016 г. по ч.т.д. № 646/2016 г. на Апелативен съд – Варна, Търговско отделение и ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по същество по подадената от [фирма] частна жалба срещу определение № 2264 от 04.07.2016 г. по т.д. № 962/2016 г. на Окръжен съд – Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: