3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
гр. София, 18.12.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 29 ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1687/17 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Севдалин Н. М. и Гюнар Н. А. срещу решение №1000 от 16.05.2016 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №1289/16 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 8926 от 29.12.2015 г. по гр.д. № 1598/2015 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени исковете на касаторите срещу ЗК [фирма]-С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на 27.06.2014 г. при ПТП на Н. А. А., р. 1941 г. -баща на двамата ищци, за разликите както следва: от по 100 000 лева до 130 000 лева, ведно със законната лихва от датата на настъпване на смъртта. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушени са чл.51 ал. 2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78 ал.8 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при ПТП на 09.06.2014 г., предизвикано от виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а. „Ф. Транзит” с рег. [рег.номер на МПС] О. Ш. Ю. е причинена на Н. А. А. –баща на ищците, което се установява с влязлата в сила присъда по НОХД №719/2014 г. на ОС-Русе. Гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество по задължителна ЗГО на водача на МПС. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди , съдът е взел в предвид отношенията на ищците с техния баща и обстоятелството, че ищците са пълнолетни в зряла възраст и „напълно еманципирани и независими от материалната и морална подкрепа“ на загиналия им родител. С оглед изложеното, е определен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-душевни страдания от смъртта на бащата, от по 130 000 лева за всеки един от двамата ищци, поради което и въззивният съд е, счел, че правилно с първоинстанционното решение са присъдени по 100 000 лева, с оглед основателността на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от поведението на самия пострадал. Последното се е изразявало в предприето пресичане на пътното платно от негова страна, на необозначено за това място и при вече осъществяваща се предприета от водача на МПС маневра на заден ход.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящ изхода по спора правни въпроси: за задължението на съда да изложи мотиви съответни на оплакванията във въззивната жалба, за възможността съдът да уважи възражение за съпричиняване, различно от наведеното от ответника и можело ли да се счете за съпричиняване „непредвидимото препятствие“ .
Твърди, че по тези въпроси обжалваното въззивно решение е налице всяко едно от допълнителните критерии за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1,т.т.1-3 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, така формулираните въпроси не отговарят на критерия за качеството „обусловили изхода по спора” по следните съображения: въззивният съд е изложил достатъчно мотивирано, въз основа на какви съображения формира правораздавателната си воля. Като съпричиняване е квалифицирано, именно наведеното в отговора на ИМ поведение на пострадалия: същият се е движил неправомерно по пътното платно в неразрешено за това място и при вече предприета от водача на МПС маневра на заден ход и с това е допринесъл за настъпването на ПТП. Въззивният съд, при формиране на правораздавателната си воля, не се е занимавал с категорията „непредвидено обстоятелство“, в смисъла на липса на вина от страна на поведението на съпричиняващото вредоносния резултат увредено лице, доколкото според константната задължителна практиката на ВКС/ напр. ППВС № 17/63,т.7 /вината на последното не е елемент от състава на съпричиняването по чл.51 ал.2 ЗЗД, а от значение е причинно-следствената връзка между конкретното поведение на увредения и настъпването на вредоносния резултат.
Следователно отговорите на така поставените въпроси не биха имали за последица пререшаването на спора в желаната от касатора насока на увеличаване на размерите на присъдените обезщетения.
По изложените съображения не е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1от ГПК.
В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78 ал.8 ГПК /ред. в ДВ бр.8/2017/ в размер на 100 лева, с оглед изготвяне и представяне на отговора на КЖ.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1000 от 16.05.2016 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №1289/16 г..
ОСЪЖДА Севдалин Н. М. и Гюнар Н. А. да заплатят на [фирма]-С. юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78 ал.8 ГПК /ред. в ДВ бр.8/2017/ в размер на 100 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.