3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
гр. София, 18.10.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 27 септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1033/17г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Р. А. П. [ЕГН] срещу решение №402 от 28.11.2016 г. на ОС-Перник по в.гр.д. №587/2016 г. В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение № 9 от 20.05.2016 г. по гр.д. 66/15 на РС-гр.Трън и вместо него е постановено друго, с което са уважени исковете, предявени по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 ГПК ГПК от страна на ищеца ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ-София да бъде признато за установено, че касаторът дължи сумите от: 24 446 лева – отпусната от ищеца на ответника финансова помощ по договор № 14-112-04125 от 12.12.2010 , поради виновно неизпълнение от страна на последния на насрещните му задължения като ползвател на същата, както и 517,11 лева-лихва за забава на плащането, въз основа на които е постановено и издаването на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице такива по чл.280 ал.1,т.т.1-3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна изпраща писмен отговор, с доводи за липса на основания за допускане до касация. Претендира юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 300 лева.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателни и доказани двата обективно съединени иска, предявени по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 ГПК до размера на уважената част въззивният състав на ОС-Перник се е позовал на следните установени по делото факти:
По силата на процесния договор № 14-112-04125 от 12.12.2010 ответникът Р. А. П., като ползвател на отпуснатата от страна на ДФ Земеделие финансова помощ по програма „Създаване на стопанства на млади фермери“ е получила сума в размер на 24 446 лева-първо плащане. Като условие за заплащане на втория транш от общата сума на отпусната помощ, бенефициентът се е задължил от своя страна да увеличи икономическия размер на своето стопанство с още най-малко три икономически единици. При неизпълнение на това свое задължение последният губи правото си на помощта и дължи връщането на получената сума по първото плащане, ведно с лихвата. По делото е прието, че при подаване на заявлението си за получаване на помощта, от страна на бенефициента са декларирани като общо количество притежавана и ползвана от него земеделска земя-общо 20,070 дка. Не са били декларирани още 5 имота- земеделски земи, които са били предмет на сключени от страна на бенефициента като арендатор още през 2008 г. договори за аренда. Последните са заявени като увеличен икономически растеж едва в заявката за второ плащане от 11.03.2013 г.. От така изложените факти, въззивният състав прави следните правни изводи: Налице са две от предвидените в самия договор между страните основания за връщане на получените при първото плащане средства-предмет на настоящия спор: ползвателят е предоставил декларация с невярно съдържание при подаване на заявлението за получаване на помощта-т.4,8 б от договора и т.4,4 б-икономическият размер не се е увеличил с най-малко 3 икономически единици към датата на извършената проверка, за което са налице съответните доказателства. По изложените съображения искът, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК е уважен в обжалваната част.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като значими за спора няколко въпроса, които се свеждат до : редовността на заявлението на ДФЗ до съда за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.2 ГПК , за допустимостта на иска по чл. 422 ал.1 ГПК за връщане на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ, при положение, че самият договор не е надлежно развален, както и за това, какво съдържание следва да се влага в понятията „обработваема”,”притежавана” и „ползвана” земя.
И трите групи въпроси нямат качеството обуславящи изхода по следните съображения: в самото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.2 ГПК –въз основа на извлечение от сметки на Фонда, изрично е посочено основанието на което се претендира това-конкретните клаузи в процесния договор. По втория въпрос: финансовите корекции при неизпълнение и/или невярно деклариране следват от самия договор и не представляват връщане на даденото като последица от неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.55 ал.1 предл трето ЗЗД-развален договор. Третият въпрос няма връзка с констатираното неизпълнение на задължението по т.4,4 б от договора -икономическият размер не се е увеличил с най-малко 3 икономически единици към датата на извършената проверка, за което са налице съответните доказателства, което е само по себе си основание за връщане на получените средства.
Липсата на правен въпрос от значение за изхода по спора, който да се подложи на дискреция по допълнителните критерии в чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК е достатъчно основание за отказ от допускане до касация/така т.1 от ТР №1/2010 на ОСГТК/.
В полза на ответника по касация , съгласно чл.78 ал.8 ГПК, следва да се присъди като разноски юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №402 от 28.11.2016 г. постановено от ОС-Перник по в.гр.д. №587/2016 г в обжалваната част.
ОСЪЖДА Р. А. П. [ЕГН] да заплати на ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ-София сумата от 300 лева –юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.