О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
Гр.София, 11.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 11.04.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 220/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЕТ СОФИЯ Т – СОФИЯ Т. [населено място], приподписана от упълномощения адвокат Вл. З., против определение № 4056/07.10.15 г. на Пловдивски окръжен съд, 5-и въззивен граждански състав по ч.гр.д.№ 1834/2015 г., с което е потвърден отказ на съдията по вписванията за заличаване вписването на договорна ипотека № 121/2007 г. на СВ П. върху собствен на жалбоподателя имот.
В частната жалба се излага, че определението е незаконосъобразно и несъобразено с трайната практика на ВКС, че в ипотечния акт трябва за бъде идентифицирано обезпеченото вземане, както и да бъде посочен неговият падеж. Във връзка с последното се излагат подробни доводи, че обезпеченото вземане и/или ипотечното право е погасено, поради което и ипотеката следва да бъде заличена. Моли се обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което молбата за заличаване на ипотеката да бъде уважена.
Допускане на касационно обжалване на определението на ПОС се претендира по въпроса: „Налице ли е основание за заличаване на вписана договорна ипотека при погасяване на вземането, т.е. при липса на предмет на ипотечния договор”, като се поддържа наличието на допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Против частната жалба е постъпил писмен отговор на БАНКА П. БЪЛГАРИЯ АД, чрез ю.к. Р. В., в който се изразява становище, че не са налице основанията на закона, обуславящи достъп до касационен контрол, евентуално – че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК.
Производството за заличаване на договорна ипотека е инициирано по молба на ипотекарния гарант, обезпечаващ чужд дълг – ЕТ СОФИЯ Т – СОФИЯ Т., поради изтичане на срока на действието й, изрично посочен при нейното учредяване. Съдията по вписванията е приел, че не са налице изискванията на закона за заличаване на ипотеката в чл.172 изр.1 и чл.179 ЗЗД, както по чл.19 от ПВ. Сезиран с частна жалба против отказа по чл.32б ПВ, съставът на Пловдивския окръжен съд е споделил изводите в него, че посочените от молителя основания за заличаване не попадат след изчерпателно уредените в закона /писмено съгласие на кредитора с нотариално заверен подпис, влязъл в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването, при публична продан на имота или когато са изтекли 10 години от вписването, без то да е било подновено/. Допълнително ОС П. е посочил, че ипотеката не е сключена за срок от 1 година, както некоректно твърди молителят. В акта за учредяване на договорна ипотека е посочен само срокът за ползване и погасяване на кредита. Едва след изплащане на цялото задължение, кредиторът дава съгласие за заличаване на ипотеката.
С оглед предмета на спора и изложените във връзка с него мотиви в обжалваното определение, съставът на ВКС – ТК намира, че поставеният от частния жалбоподател въпрос не е обусловил правните изводи на съда и съответно – изхода по конкретното дело, така, както изисква чл.280 ал.1 ГПК и указанията по приложението му в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТКВКС, т.1. Въпросът дали погасяването на вземането е основание за заличаване на ипотеката е извън дължимата преценка, която съдията по вписванията прави, въз основа нормите на чл.19 – чл.22 ПВ /аргументи в т.см. вж. в т.6 от ТР № 7/2012 г. от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Липсата на формулиран въпрос, отговарящ на условията на чл.280 ал.1 ГПК, е достатъчна за недопускане на обжалвания съдебен акт до касация.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4056 от 07.10.2015 г. на Пловдивски окръжен съд, 5-и въззивен граждански състав по ч.гр.д.№ 1834/2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: