О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
София, 28.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2981/2018 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. К., представляван от неговия особен представител адв. П. Г., срещу решение № 817 от 05.04.2018 г. по т.д. № 5980/2017 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от „Банка ДСК” ЕАД иск по чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено съществуването в полза на банката на вземане за следните суми: 1 064 лв. – падежирала към 31.01.2014 г. главница по договор за жилищен и ипотечен кредит от 12.11.2008 г., ведно със законната лихва от 31.01.2014 г. до окончателното й изплащане, 8 034.96 лв. договорни лихви за периода от 05.12.2012 г. до 30.01.2014 г. и 577.07 лв. заемни такси, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 202/2014 г. на Районен съд – Благоевград. Въззивното решение е поправено с решение № 1497 от 18.06.2018 г. в частта, с която е посочен № на потвърденото първоинстанционно решение, номера на делото и на състава, който го е постановил.
В жалбата се поддържат касационни оплаквания за недопустимост, евентуално нищожност на въззивното решение, основани на неправилно отразените в основното решение данни за първоинстанционното решение. Поддържат се и основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съда, че непредставянето, от страна на банката, на подписан от кредитополучателя погасителен план, не води до недоказаност на падежа и размера на вноските, дължими след последното плащане по договора.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Налице ли е произнасяне по неподадена въззивна жалба и налице ли е недопустимост на въззивното решение, когато съдът в мотивите си правилно е отбелязал номера и датата на решението, номера на делото и годината, и състава, който го е разгледал, а в диспозитива е посочил и се е произнесъл по друго решение, с друга дата, номер на дело и състав; 2. Липсата на подпис върху погасителния план от страна и на двамата солидарни длъжници обосновава ли извод за липса на уговорка за падеж или размер на месечното погашение и 3. Налице ли е противоречие между мотивите и диспозитива на въззивното решение когато съдът в мотивите си правилно е отбелязал номера и датата на решението, номера на делото и годината, и състава, който го е разгледал, а в диспозитива е посочил и се е произнесъл по друго решение, с друга дата, номер на дело и състав. По въпросите се поддържат всички допълнителни предпоставки по т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК, част от които са само бланкетно посочени. Поддържа се и наличието на основания по чл.280, ал.2 ГПК.
Ответната банка, чрез пълномощника си, е изразила становище в писмен отговор, депозиран по реда на чл.287, ал. 1 ГПК. Твърди липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за правилност на въззивното решение в обжалваната му част, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване решение. Поради това жалбата се преценява като процесуално допустима.
При постановяване на атакуваното решение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – София е приел следното от фактическа страна: Наличието на договор за жилищен и ипотечен кредит от 12.11.2008 г., по силата на който „Банка ДСК” ЕАД е предоставила на С. Г. К. и Г. А. К. сумата от 60 000 лв., със срок за издължаване 240 месеца, при лихва от 12.49 %; изпратеното от банката писмо до кредитополучателите за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, не е връчено, поради „непотърсена пратка” от получателя; по издадена на основание чл.417 ГПК заповед за изпълнение срещу длъжниците за сумите: 55 791.17 лв. – главница, 8 034.96 лв. договорна лихва, санкционна лихва и такси, възражение е подадено от С. Г. К.; от приетата ССЕ е установен размерът на задълженията по кредита, както и на преустановени след 23.01.2013 г. плащания по него.
В частта, с която първата инстанция е уважила евентуалния осъдителен иск, решението е обезсилено и е прекратено производството по делото, като въззивният съдебен акт в тази част не е атакуван пред ВКС. Първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част по иска по чл.422 ГПК не е обжалвано с въззивна жалба.
Въззивният съд е извел извод за основателност на положителния установителен иск за сумите с настъпила изискуемост към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като е възприел изцяло становището на първата инстанция. Възраженията на въззивника за непредставяне, от страна на банката, на подписан от него погасителен план, са отхвърлени по съображения, основани на данните по делото за действие само на един погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит и който безспорно е бил известен на длъжника, с оглед извършените от него плащания на дължимите вноски до 23.01.2013 г. и липсата на доказателства за едностранно извършена от банката промяна на този план след посочената дата.
С оглед доводите в депозираната касационна жалба, съотнесени от касатора към допустимостта, евентуално валидността на въззивното решение, въззивният съдебен състав е констатирал допусната в решението очевидна фактическа грешка при изписване на: номер и дата на потвърденото първоинстанционно решение, номер на делото и година, и на постановилия го състав. Тази грешка е отстранена по реда на чл.247 ГПК, по инициатива на съда, като в решение № 1497/18.06.2018 г. са отразени правилните данни, а именно: решение № 5303 от 17.07.2017 г. по гр.д. № 13906/2015 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-17 състав.
Поставените от касационния жалбоподател първи и трети въпроси са релевантни към вече отстранената от въззивния съд очевидна фактическа грешка, като решението, постановено по реда на чл.247 ГПК не е обжалвано пред ВКС. Твърденията в жалбата и в изложението към нея, че всъщност е налице произнасяне по неподадена въззивна жалба, имаща за предмет друго решение, не могат да бъдат съотнесени към предвидените в чл.280, ал.2, пр.1 и 2 ГПК самостоятелни основания за достъп до касация, т.к. както в правната доктрина, така и в съдебната практика е безспорно, че посочването на погрешен номер на решение/номер на дело съставлява именно очевидна фактическа грешка. Още повече, че в случая тези индивидуализиращи първоинстанционното решение данни са правилно отразени в мотивите към въззивното решение.
Единственият правен въпрос, поставен от касатора, е относно правното значение на подписан от длъжниците по договора за кредит погасителен план /въпрос № 2 от изложението/. Въпросът не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не е отрекъл необходимостта от погасителен план, като неразделна част от договора за кредит. За да отхвърли оплакванията във въззивната жалба, съставът на АС-София се е позовал на представения по делото погасителен план, при липса на данни за неговото едностранно изменение от страна на банката и при зачитане на плащанията по договора, съответни на погасителния план. Следователно, формулираният въпрос не е обуславящ за изхода на делото, а отделно от това, начинът, по който е поставен, сочи на неговата съотносимост към правилността на атакувания съдебен акт, преценката на която е извън производството по чл.288 ГПК.
Предвид горното, искането за допускане на касационно обжалване следва да се прецени като неоснователно, без необходимост от произнасяне по допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, част от които са и бланкетни.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължи сумата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 817 от 05.04.2018 г. по т.д. № 5980/2017 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав. ОСЪЖДА С. Г. К. да заплати на „Банка ДСК” ЕАД сумата 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: