О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
гр. София, 21.05.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 15 май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 883 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба от страна на процесуалния представител на ДФ ”ЗЕМЕДЕЛИЕ” срещу определение №830/ 07.03.2019 г. по в.ч.гр.д. №534/19 на САС, с което са потвърдени определение на ОС-Монтана за прекратяване като недопустимо на производството по иск по чл.422 ал.1 ГПК на жалбоподателя срещу „ФОРМПЛАСТ БГ” ЕООД-Монтана в качеството му на поръчител на длъжника по договор за отпускане на финансова помощ, сключен на 05.11.2014 г. между Фонда и ЕТ ”Берктур-Д. И.” ЕИК[ЕИК] за установяване съществуването на вземане за финансова корекция в размер на 168 750 лева и определението, с което издадената по гр.д. №418/2016 г. на РС-Берковица заповед по чл.417 т.2 ГПК и ИЛ са били обезсилени от същия съд.
Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност.Твърди се наличие на основание по чл.280 ал.1,т.3 ГПК за допускане до касация.
От страна на „ФОРМПЛАСТ БГ” ЕООД-Монтана е постъпил писмен отговор със становище за неоснователност и липса на предпоставки за допускане на касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК .
За да счете иска за недопустим, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: „ФОРМПЛАСТ БГ” ЕООД-Монтана се явява поръчител / Договор за поръчителство от 01.06.2015 г./ за изпълнението на задълженията на длъжника по договор за отпускане на финансова помощ сключен на 05.11.2014 г. между Фонда и ЕТ ”Берктур-Д. И.” ЕИК[ЕИК]. Със заповед №3-РД/3919/23.12.2015 на изп.директор на ДФЗ е отказано плащането на цялата сума на бенефициента и е посочено, че последният дължи връщане на получените суми. Съдът се е позовал на разпоредбата в чл.162 ал.2,т. 8 ДОПК , съгласно която актът за финансова корекция установява публично вземане, което се събира по реда на ДОПК. Следователно, според съда, производството по ГПК/заповедно и исково по чл.422 ал.1 ГПК са неприложими/. Ето защо, според съда, поръчителят, който се е задължил по договор за поръчителство да отговаря за задължения на длъжника от публичен характер, следва също да отговоря по този ред. По изложените съображения е счетено, че искът по чл.422 ал.1 ГПК срещу поръчителя е недопустим и производството по него правилно е прекратено, а заповедта по чл.417 ГПК –обезсилена/т.13 от ТР4/13 на ОСГТК/.
В изложение на основанията за допускане до касация от страна на частния касатор се сочат въпроси, които обобщено се свеждат до значението на обстоятелството, че искът по чл.422 ал.1 ГПК е предявен срещу поръчител, за реда по който ще се разглежда исковата претенция, както и за приложението на параграф 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ от 22.12.2015 г. за настоящия случай.
По отношение на първия въпрос, отговорът му следва от акцесорния характер на договора за поръчителство/ т.е. цялостната му обвързаност от естеството на задължението, изпълнението на което се обезпечава от поръчителя, произтичаща от разпоредбите на чл. 138 ал.1 и ал.2 и чл. 140 ЗЗД, което означава, че характерът на неговото задължение следва от този на задължението на главния длъжник/в случая – публично вземане за финансова корекция чл.162 ал.2,т. 8 ДОПК. `Акцесорността на задължението на поръчителя по отношение на главното задължение се приема, както в правната теория, така и в съдебната практика. Следователно липсва основание за допускане на касация на основание чл.280 ал.1, т.3 ГПК, доколкото последната изисква необходимост от тълкуване на конкретни неясни или противоречиви правни разпоредби или преодоляване на противоречива или неактуална по съдържание съдебна практика по приложението на също така конкретно посочени правни разпоредби.
Въпросът за приложението на параграф 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ от 22.12.2015 г. е неотносим и няма обуславящ за настоящия спор характер, доколкото тази разпоредба урежда заварените от влизане в сила на ЗУСЕСИФ на 22.12. 2015 г. висящи производства, а настоящият спор не попада в тази хипотеза- заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК е постъпило в заповедния съд на 07.07.2016 г..
От изложеното следва, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по ЧКЖ следва да се присъдят разноските в настоящата инстанция в размер на 2000 лева-договорено и платено възнаграждение за процесуално представителство, съгласно съдържанието на приложения договор за правна защита и съдействие и списъка по чл.80 ГПК.
По изложените съображения, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №830/ 07.03.2019 г. по в.ч.гр.д. №534/19 на САС.
ОСЪЖДА ДФ ”ЗЕМЕДЕЛИЕ”-София да заплати на „ФОРМПЛАСТ БГ”ЕООД-М. разноските в настоящата инстанция в размер на 2000 лева.
След връщане на делото на първоинстанционния съд преписката следва да се изпрати служебно на надлежния административен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.