3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
гр. София, 01.10.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 30 септември, през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №2371по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на пълномощника на [фирма] срещу разпореждане №4328/27.04.2015 г. на ОС-Пловдив по гр.д. № 3373/2014 , с което е върната касационна жалба на същия срещу въззивно решение от 11.03.2015 г, постановено от същия въззивен съд по същото дело.
Ответникът по частната изразява писмено становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение , съдът се е позовал на обстоятелството, че касационната жалба е подадена при действието на чл.280 ал.2 от ГПК в редакцията и в ДВ бр.100/21.12.2010 г. и в сила от тази дата, от която следва, че не подлежат на касационно обжалване решения по търговски дела с цена на иска под 10 000 лева и по граждански до 5 000 лева..
Настоящият състав на ВКС, ІІ ро т.о. на ТК споделя така изразеното становище по следните съображения:
Цената на предявения [фирма] срещу [фирма] частичен иск за връщане на платената цена, поради разваляне на договор, посочена в самата искова молба е в размер на 10 000 лева. Касационната жалба е постъпила в СГС след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от ПЗР /, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения и определения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева . Обжалваното с върнатата касационна жалба решение също попада в тази категори. Спорът е между търговци по повод договорни отношения между тях и претендираната сума е точно 10 000 лева , от което и следва, че касационната жалба е недопустима. В тази насока е и константната практика на ВКС по приложението на чл. 280 ал.2 от ГПК. Ето защо законосъобразно и при спазване правомощията си по чл.286 т.3 ГПК въззивният съд е върнал касационната жалба.
В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, съгласно чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.11 във връзка с чл.7 ал.1, т.7 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. на ВАдвС /в ред . ДВ бр.28/2014 г./ и направеното изрично искане в отговора на ЧЖ и приложеното пълномощно на юрисконсулт.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №4328/27.04.2015 г. на ОС-Пловдив по гр.д. № 3373/2014 .
ОСЪЖДА [фирма]-с. Р., обл. Б. да заплати на [фирма]-П. сумата от 200 лева-юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.