4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№367
София.30.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание трети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3534/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Й. Д., ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник адвокат В. Хорозова, срещу решение № 1704 от 10.03.2014 г. по гр.д. № 17229/2013 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г състав, с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 27 състав, постановено на 09.08.2013 по гр.д. № 42826/2011 г. С посоченото решение е прието за установено по предявения от [фирма] иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, че Х. Д. дължи на [фирма] сумата 19 144 лева – неизплатено задължение по договор за продажба на дрехи, за който е издадена опростена фактура № 1/11.05.2009 г., представляваща продажната цена на 26 бр. луксозни бутикови дамски дрехи, ведно със законната лихва от 19.03.2011 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговата отмяна и отхвърляне на иска или за връщане на делото за ново въззивно разглеждане. Жалбоподателката твърди, че решаващият състав не е обсъдил всички доводи и възражения, наведени в отговора на исковата молба, като изразява несъгласие с извода за валидно възникнало правоотношение по договор за продажба на дрехи.
В приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните процесуалноправни въпроси: „1. Допустимо ли е със свидетелски показания да се установява сключване или изменение на договорно отношение по договор, за чието доказване законът изисква писмена форма и 2. Допустими ли са свидетелски показания за установяване на уговорки, невписани в сключения писмен договор между страните”. Поддържа се допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на следните решения на ВКС: решение по т.д. № 814/2010 г. и по т.д. № 1113/2009 г. на II т.о. / по въпрос № 1/ и на решение по гр.д. № 786/2010 г., III г.о. – по въпрос № 2.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Роза О., прави доводи за недопустимост на жалбата поради просрочие и за нередовност на същата поради липса на данни, че е приподписана именно от упълномощения адвокат. Оспорва се искането за допускане на касационно обжалване, а по същество се поддържа неоснователност на жалбата. Съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Като неоснователни следва да се преценят доводите на търговското дружество – ответник по касация за просрочие на жалбата. От приложеното съобщение на стр. 29 от въззивното дело е видно, че препис от постановеното от СГС решение е връчено на процесуалния пълномощник на Х. Д. на 31.03.2014 г., като на 10.05.2014 г. е постановено разпореждане от съдията-докладчик, че решението е влязло в сила и делото следва да се върне на СРС. Касационната жалба е постъпила в СГС на 04.06.2014 г. с вх. № 68647, но видно от приложената товарителница № 00582180 на „Р.”, доказваща, че пратката съдържа именно касационна жалба по гр.д. № 17229/2013 г., е изпратена на 14.04.2014 г., следва да се приеме, че е спазен преклузивния срок по чл.283 ГПК. Не са налице и данни за нередовност на касационната жалба, която е подадена чрез процесуалния пълномощник на Х. Д..
За да се произнесе по спорния предмет, решаващият съдебен състав на Софийски градски съд е приел, че сключването на договор за продажба на стоки, предмет на едностранно подписана от продавача фактура от 11.05.2009 г., се доказва и от факта на извършеното частично плащане по фактурата в размер общо на 2 000 лв., както и от направеното от Д. извънсъдебно признание, че към 02.08.2010 г. дължи остатък от цената на получените стоки в размер на 20 144 лв., което е обективирано в приетия по делото документ – списък на стоките по вид и цена. Възприемайки заключението на графологическата експертиза, според която този списък носи подписите на Д., както и заключението на счетоводната експертиза, установяваща надлежно осчетоводяване от ищцовото дружество на получените от [фирма] стоки на консигнация и съответно намаляване на позициите, отразени в процесната фактура от 11.05.2009 г. и в списъка, съдържащ признание на неизгодни за Д. факти, е направен извод за дължимост на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. За неоснователно е прието твърдението на въззивницата за противоречие на събраните гласни доказателства на приетите по делото писмени доказателства. Съобразно процесуалната възможност по чл.272 ГПК въззивният съд е препратил и към мотивите на първата инстанция.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставените в изложението процесуалноправни въпроси не могат да обосноват приложното поле на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като те не са обуславящи за изхода на делото.
Съобразно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да отговарят на законодателно въведеното в чл.280, ал.1 ГПК основно изискване за достъп до касационно обжалване, разрешените от въззивната инстанция правни въпроси следва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприетата фактическа обстановка, на база преценка на доказателствата по делото. В посоченото тълкувателно решение е направено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване от основанията по чл.281, т.3 ГПК.
Видно от съобразителната част към решението е, че решаващият съдебен състав е формирал изводите си за доказаност на облигационното правоотношение между страните по договор за продажба по чл.183 и сл. ЗЗД въз основа на писмените доказателства и признанието на ответницата Х. Д., обективирано в подписан от нея документ, съставляващ списък на получени от нея стоки – по вид и цена, съответстващи на процесната фактура; на извършените частични плащания, отразени в този списък, както и на надлежно извършеното при ищцовото дружество осчетоводяване. Позоваването на събраните гласни доказателства е само допълнителен аргумент за приетата от Софийски градски съд основателност на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК положителен установителен иск, като липсва произнасяне по допустимостта на гласните доказателствени средства по см. на чл.164, т.2 ГПК. Последното сочи на неотносимост на първия поставен от касаторката правен въпрос. Що се отнася до правилността на изразеното от въззивния съд становище за липса на противоречия между писмените доказателства и свидетелските показания, то не би могло да се преценява в производството по селекция на касационните жалби.
Предвид недоказаността на общата предпоставка за допускане на обжалването, не следва да се преценява поддържаният от касаторката допълнителен селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1704 от 10.03.2014 г. по гр.д. № 17229/2013 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: