2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
гр. София, 30.01.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 25 януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 2590 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-П. срещу определение № 3668/03.11.2016 г., постановено по т.д. №277/16 на САС, с което е оставена без уважение молбата на същата страна за допълване по реда на чл.248 ГПК на определение №2554/25.07.2016 г., с което е прекратено производството по въззивната жалба на Министерство на културата на РБ срещу решение №1498/15.09.2015 г. по т.д. № 6007/14 на СГС, поради оттегляне на същата. С молбата по чл.248 ГПК от страна на [фирма]-П. е поискано съдът да осъди оттеглилия първоначалната въззивна жалба да заплати на ответника по нея и разноските на последния по подадената от негова страна насрещна въззивна жалба, съставляващи сумата внесена като държавна такса по същата.
Ответникът по частната жалба не изпраща писмен отговор .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
За да постанови обжалваното определение, съдът е счел, че липсва основание за присъждането като разноски на ответника по първоначалната въззивна жалба на сумата внесена като държавна такса по подадената от страна на последния насрещна въззивна жалба.
Обжалваното определение е правилно.
В действителност при оттегляне на въззивната жалба насрещната такава не се разглежда-чл.263 ал.4 ГПК. В тази хипотеза, обаче не е налице основанието по чл.78 ал.4 ГПК, даващо право на разноски на ответника при прекратяване на делото. Разноските по внесената държавна такса по подадената насрещна въззивна жалба са разноски по последната, а не по защита срещу първоначалната въззивна жалба, която е била оттеглена. Подаващият насрещна въззивна жалба има право на преценка е дали да предприеме този път на активна защита срещу съответния съдебен акт, при положение, че разглеждането на насрещната жалба е обвързан от допустимостта и разглеждането на първоначалната въззивна жалба и рискът от последиците на евентуалното оттегляне на първоначалната жалба, което води до препятстване разглеждането на насрещната, следва да се носи от подаващия последната.
В т.2 от частната жалба е направено искане за възстановяване на държавната такса , внесена по насрещната въззивна жалба, поради неразглеждането на последната. Компетентен да се произнесе по тази молба е въззивният съд, а не ВКС в производството по частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3668/03.11.2016 г., постановено по т.д. №277/16 на САС
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.