3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№134
гр. София, 26.02.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 21.02 , през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №247 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК във връзка с чл.130 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на Я. И. З. като управител на [фирма]- София срещу определение № 4184 от 21.12.2017 по ч.гр.д. №6412/2017 на САС, ГО-Осми състав, с което е потвърдено разпореждане № 19 913/23.11.2017 г. по т.д. № 2777/2017 на СГС, 6-5 с-в, с което е върната ИМ, поради недопустимост на предявения иск, с оглед липса на активна процесуална легитимация на касатора като ищец по иска по чл.74 ТЗ относно спор за законосъобразността на посочените решения, взети от [фирма]-едноличен собственик на капитала на ответното дружество [фирма] .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на САС се е позовал на следното:
СГС е сезиран с иск по чл.74 ТЗ, който се явява средство за защита на членствените права на съдружници, съответно, тези на акционери в капиталови търговски дружества срещу противозаконни и /или противоречащи на съответните учредителни договори, респ. устави, решения на върховния им орган –Общото събрание. В случая настоящия иск е предявен от Я. И. З. като съдружник и съуправител в [фирма], което дружество от своя страна е собственик на капитала на [фирма]-ответник по настоящия иск. Според мотивите на въззивния съд, доколкото, съгласно дружествения договор, всеки от двамата управители може самостоятелно да представлява [фирма]-принципал на ответното [фирма], то принципно всеки от тях може да формира и самостоятелно да взема решения от компетентността на ОС на дъщерното дружество.
От друга страна, според съда, Я. З. е завел иска в качеството си на съдружник и съуправител на дружеството О. -собственик на капитала на ответното Е., т.е. липсва връзка на членство на З. в ответното еднолично търговско дружество, било то като физическото лице-съдружник или като управител на дружеството-принципал , при положение, че последното се представлява и от друго лице като всеки от двамата управители го представлява независимо от другия. Тази липса на членствено правоотношение от своя страна изключва качеството на ищеца на надлежна страна в процеса по настоящия иск, което качество е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск. С оглед изложеното, според въззивния съд, производството по иска правилно е прекратено като недопустимо от страна на първоинстанционния съд.
В изложението на основанията за допускане до касация на обжалваното въззивно определение, се сочат три въпроса: дали решението на управителя на дружеството-принципал на Е. е достатъчно за вземане на решение по чл.137 ал.1, т.6 ТЗ, за значението на предходни охранителни и искови производства, следва ли при колизия на интереси между двамата управители на дружеството- едноличен собственик на капитала на ответното О., съдът да назначи особен представител.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая, и трите въпроса нямат това качество: същите не са обусловили правната воля на съда при произнасянето му с обжалвания акт. Видно от изложеното по-горе, произнасянето на съда в насока недопустимост на иска по чл.74 ТЗ се основава на изводите на същия за липса на членство на З. в ответното еднолично търговско дружество, било то като физическо лице-съдружник, било то като управител и съдружник в дружеството-принципал като предпоставка за правото на иск по чл.74 ТЗ. В подкрепа на последното е и практиката на ВКС по чл.290 ГПК: напр. Р № 86/01.09.2017 г. по т.д. №1068/2016 на Второ т.о. и Р №186/30.01.2017 г. по т.д. №2410/15 на Първо т.о..
С оглед правна прецизност, следва само да се поясни, че при несъгласие на съдружник в О. с решенията на неговите органи, защитата е по реда на атакуването на последните, а не на техните последици по отношение на дъщерното дружество с иск насочен срещу последното.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че не е налице основание за допускане до касация на обжалваното определение, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4184 от 21.12.2017 по ч.гр.д. №6412/2017 на САС, ГО-Осми състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.