О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 07.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1054/2019 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ч. Р. БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 164 от 21.01.2019 г. по в.т.д. № 2897/2018 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение № 1902 от 26.03.2018 г. по гр.д. № 9738/2016 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 11 състав. С него, Ч. Р. БЪЛГАРИЯ АД е осъдено да заплати на Н. Е. сумата 53 275.80 лв., на основание чл.59 ЗЗД, съставляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствени на ищеца енергийни съоръжения за присъединяване към електропреносната мрежа, находящи се в землището на [населено място], ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 05.08.2016 г. и обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ГПК в размер на 16 266.84 лв.
К. жалбоподател твърди, че въззивното решение противоречи на материалния закон и е необосновано, като са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Сочи се, че съдът не е съобразил уточнението на исковата молба, в резултат на което неправилно е приел, че се претендира обезщетение за ползване на три броя съоръжения, а от друга страна, неточно е посочено, че обезщетението е дължимо за четири трафопоста. Заедно с това, не е установено кои са съоръженията, през които се преобразува и доставя ел.енергия до други потребители, по отношение на които ищцовото дружество твърди, че се ползват без правно основание. Касаторът оспорва изводите на въззивния съд, че ищецът се легитимира като собственик на трафопоста, като се позовава на събрани по делото писмени доказателства. Твърди се, че вложените от ищеца средства по изграждане на съоръжения в чужд имот, необходими за присъединяването на собствения му обект към електроразпределителната мрежа, не означава придобиване на собственост върху тях. Според касатора, въззивната инстанция неправилно не е взела предвид възражението, че процесните съоръжения се ползват от Ч. на валидно правно основание – чл.7 и чл.8 от договора за присъединяване. По съображения в жалбата се иска касиране на решението, евентуално обезсилването му като недопустимо и връщане на делото за ново въззивно разглеждане.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Следва ли съдът по своя преценка, въз основа на приета съдебно-техническа експертиза, да присъди обезщетение за вещ/съоръжение/, по отношение на която няма предявена искова претенция; 2.Относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства и отхвърля други и да обсъди всички доводи на страните и развитите оплаквания във въззивната жалба; 3. Достатъчно ли е влагането на финансови средства за изпълнение на СМР, за да възникне право на собственост върху изградената в чужд имот вещ в полза на лицето, вложило средствата, или се прилага принципа на приращението; 4. Легитимира ли се ищецът като собственик на метален комплектен трафопост, въз основа на договор за изработка с направена уговорка, че вещта остава негова собственост, като се вземе предвид обстоятелството, че изработената вещ е трайно прикрепена към недвижимия имот и е станала част от него по предназначение и 5. В случай на направена в договора за присъединяване уговорка за безвъзмездно ползване на съоръжения, означава ли липса на правно основание за ползването им. Допълнителната селективна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК се твърди по първите два въпроса, с позоваване на приложена към изложението практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, а по въпрос № 4 касаторът счита, че въззивното решение противоречи на решение на ВС, I г.о. по гр.д. № 2683/1964 г. По третия и петия въпрос не е конкретизирана никоя от предвидените в т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК допълнителни селективни предпоставки, като в изложението /преди формулиране и обосноваване на въпросите/ общо е отразено становището на касатора, че „съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, по отношение на които са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК“.
Ответникът по касация Н. Е., ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, твърди липсата на основания за достъп до касация, а по същество счита атакуваното решение за правилно. Становището е подробно мотивирано в постъпил по делото писмен отговор по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Поради това жалбата се преценява като процесуално допустима.
За да постанови атакуваното решение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – София, след самостоятелна преценка на писмените доказателства по спора, подробно обсъждане на съдебно-техническата експертиза и препращане към мотивите на първоинстанционния съд е приел за безспорно установено, че ищцовото дружество е собственик на електрическите съоръжения за присъединяване – трансформатор и кабелни линии от и до трансформаторния пост, ползвани от ответното дружество за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, която се доставя и на друг присъединен потребител – „Р.“ Е.. Позовавайки се на чл.117, ал.8 ЗЕ решаващият съдебен състав е извел извод, че предоставянето на енергийното предприятие на достъп до собствени на трети лица електрически съоръжения не е безплатно, а цената за достъп е съобразно одобрена от КЕВР Методика. Ползването на такъв достъп, без наличие на сключен договор между страните, е без правно основание, поради което се дължи съответното обезщетение от страна на Ч. Р. БЪЛГАРИЯ АД, НА ОСНОВАНИЕ чл.59 ЗЗД. Обезщетението съставлява сумата, с която енергийното предприятие се е обогатило в резултат на неплащане на цената за достъп, ако беше сключен договор по чл.117 ал.8 ЗЕ, и с която собственикът на електрическите съоръжения е обеднял поради неполучаване на цената за достъп.
Възраженията на енергийното предприятие за обективна невъзможност за заплащане на цена за достъп на ищцовото дружество поради неприключила процедура със Столична община за придобиване на собствеността върху бетоновия фундамент, върху който е поставен процесния трафопост, са счетени за ирелевантни, т.к. този фундамент не е част от самото енергийно съоръжение и няма отношение към механизма на действие на трафопоста като специфична движима вещ, изяснен от СТЕ.
Предвид решаващите мотиви в атакувания съдебен акт, доводите на касатора за недопустимост на атакуваното решение, които в настоящата фаза на касационното производство следва да се преценяват с оглед самостоятелното основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, са неоснователни. По делото липсват данни за произнасяне по искане за обезщетение за ползване на съоръжения, незаявени от ищеца, което да води до вероятна недопустимост на решението. Що се касае за допуснатата неточност в мотивите към съдебния акт /стр.6/, че става въпрос за четири трафопоста, тя не би могла да рефлектира върху допустимостта на решението, доколкото решаващата воля на съда по спорното материално право е ясно изразена в останалите части на мотивите и в диспозитива.
Формулираните от касационния жалбоподател въпроси под № 3 и № 4 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 не удовлетворяват основната селективна предпоставка доколкото са пряко съотносими към правилността на атакуваното въззивно решение в частта, в която е изведен извод, че е доказано по безспорен начин, че ищцовото дружество /въззиваем/ е собственик на електрическите съоръжения за присъединяване. Този извод е основан не само на представения по делото договор от 2004 г., сключен със Столична община, но и въз основа на категоричната СТЕ, според която: процесният трафопост съставлява преместяемо съоръжение панелен тип, с метални стени и метален покрив; конструкцията може лесно да се демонтира и не е трайно прикрепена към земята, с изключение на бетоновия фундамент, който е собственост на Столична община. Проверката за правилност на този извод не би могла да се реализира в рамките на производството по чл.288 ГПК, а съобразно указанията, дадени в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, основани на твърдяна от касатора неправилност на обжалваното решение, не могат да се квалифицират като правни. В посочения акт на нормативно тълкуване е направено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК, което не е зачетено от касатора при формулиране на посочените въпроси.
Процесуалноправният въпрос, свързан със задължението на съда да мотивира своето решение съгласно изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, е важен за всеки съдебен акт, но в случая липсват данни за неспазване на тези изисквания от страна на въззивния съдебен състав и съответно, за несъобразяване на създадена по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, част от която приложена от касатора при обосноваване на поддържаната по този въпрос допълнителна селективна предпоставка.
Поставеният пети въпрос не удовлетворява общата предпоставка за достъп до касация, тъй като решаващият съдебен състав не е преценявал клаузи от непредставен по делото договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа. Независимо от позоваването от страна на ответното дружество, сега касатор, на клаузи от Д. № 550 от 11.04.2005 г., такъв договор не е представен. В първоинстанационното производство са представени и приети: становище на Ч. за условията за присъединяване на обекта на ищцовото дружество към електрическата мрежа, както и два броя допълнителни споразумения към посочения договор – от 2014 г. и от 2015 г. , в които не фигурират клаузи, въз основа на които касаторът поддържа доводи във връзка със собствеността и ползването на процесните съоръжения. По този въпрос не се сочи и никоя от допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване / т.1 от ТР №1/2009 г. ОСГТК на ВКС/.
Предвид горното, искането за допускане на касация следва да се отхвърли като неоснователно, а в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 3 600 лева, доказани с приложените към писмения отговор доказателства и своевременно заявено искане, вкл. и представен списък по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 164 от 21.01.2019 г. по в.т.д. № 2897/2018 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 6 състав.
ОСЪЖДА Ч. Р. БЪЛГАРИЯ АД да заплати на Н. Е. сумата 3 600 лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: