О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 20.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1348/2019 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Месокомбинат Варна“ АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 3031 от 21.12.2018 г. по т.д. № 584/2015 г. на Апелативен съд – София, с което след отмяна на решение №19 от 08.05.2014 г. и определение от 04.12.2014 г., постановени по т.д.№ 6028/2012 г. на Софийски градски съд, TO, Vl – 3 състав, са отхвърлени предявените от „Месокомбинат Варна“ АД срещу „Инвестбанк“ АД искове в размер на: 2 324 649.52 щатски долара – главница по договор за депозит от 20.05.2009 г., ведно със законната лихва от 10.09.2012 г. до окончателното й изплащане; 154 763.67 лв. възнаградителна лихва по договора за депозит за периода от 02.06.2009г. до 26.02.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 10.09.2012 г. до окончателното й изплащане; 645 538.70 щ.д. мораторна лихва върху дължимите по депозита суми; сумата 1 438 468.42 евро – обезщетение за реално причинени вреди от неизпълнение на задължения по договор за депозит от 20.05.2009 г., ведно със законната лихва от 10.09.2012 г. до окончателното й изплащане.
В жалбата се поддържат касационни оплаквания за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговото касиране. Твърди се, че апелативният съд е не е тълкувал чл.1 от сключения на 20.05.2009 г. договор за депозит и неправилно е приел за неустановено постъпването в банката на посочената в договора сума от 2 319 927 щ.д. К. жалбоподател се позовава и на неправилно тълкуване и прилагане нормата на чл.421 ТЗ, както и на чл.422 ТЗ, като оспорва изводите на въззивния съдебен състав, че за да възникне задължение на банката да върне депозираната сума, то същата следва да е предоставена на влог в банката, по конкретна банкова сметка. В жалбата се изтъкват и оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствени правила по чл.8, ал.2, чл.271, чл.272 и чл.236, ал.2 ГПК, подробно мотивирани.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК и на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси: Раздел I-ви :1. В конкретния случай, при заявено от ищеца искане за присъждане на главница по договор за депозит, сключен на 20.05.2009г., и твърдение за внасяне на сумата по депозита по сметка с IBAN [банкова сметка], допустимо ли е съдът да определя спорния предмет като вземане по договор за депозит от 20.05.2009г. и сметка с друг IBAN, а именно: BG451ORT80482J120382500, с позоваване на: решение по т.д. № 2/2017 г. на ВКС, II т.о., решение по гр. д. № 4134/2016 г., IV г.о., решение по т. д. № 1334/2015г., I т.о., ТР № 2/29.02.12г. по тълк.д. № 2/11г. на ОСГТК на ВКС, решение по т.д. № 1091/12 г. на първо т.о.; 2. Включват ли се в предмета на конкретния спор твърденията на ищеца за вземания за връщане на главница по договор за депозит от 20.05.2009г. по сметка с IBAN [банкова сметка] и допустимо ли е по конкретното дело, въззивният съд да изключи от предмета на спора твърденията на ищеца за вземания по банкова сметка с IBAN, различен от посочения в договора за депозит от 20.05.2009 г., с позоваване на: решение по т.д. № 1090/2011 г., II т.о., решение по гр.д. № 2446/2017 г., IV г.о., решение по т.д. № 558/2009 г., II т.о., решение по т.д. № 1132/2017 г., I т.о., решение по гр.д. № 4402/2013 г. IV г.о. и на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС; Раздел III-ти: 3. Следва ли вземането на ищеца за главница по договор за депозит от 20.05.2009г., да се индивидуализира освен с размер на вземането и с конкретен IBAN, който да е идентичен с посочения в договора за депозит. Поддържаното допълнително основание по този въпрос е основано на: решения на ВКС по т.д. № 680/2010 г., II т.о., решение по т.д. № 1065/2013 г., I т.о., решение по т.д. № 428/2009 г., I т.о., ТР по гр.д. № 160/1986 г. ОСГК на ВС, ТР по гр.д. № 96А/1985 г. на ОСГК на ВС; 4. Надлежно ли е изпълнението на влогодателя по договор за банков влог, когато сумата по депозита е предоставена на банката по сметка с различен IBAN от уговорения в договора. Допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК касаторът е обосновал с решение по т.д. № 839/2010 г., I т.о. и решение по т.д. № 3149/2014 г., I т.о., като по този въпрос се сочи и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК; 5. В конкретния случай, генерирането на съответния международният номер на банкова сметка (IBAN) от страна на „Инвестбанк“ АД представлява ли елемент от фактическия състав на договора за банков влог, с позоваване на решение по т.д. № 1601/2015 г., II т.о. и на решение по гр.д. № 2354/2013 г., III г.о. на ВКС. По този въпрос се поддържа и допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.; 6. По конкретното дело и с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест при предявен иск за вземане по договор за паричен влог, следва ли ищецът, като влогодател, да доказва основанието за предаване на парична сума в полза на банката. Поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е основана на решение по гр.д. № 167/2011 г., IV г.о. и решение по гр.д. № 1387/2011 г., III г.о. на ВКС. В раздел II-ри от изложението касацонният жалбоподател твърди наличието и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, подробно мотивирано.
Ответникът по касация – „Инвестбанк“ АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, поддържа, че не е налице очевидна неправилност на атакуваното решение, а поставените въпроси са относими към правилността му и не могат да послужат като основание за допускане на касационна проверка. В постъпилия по делото писмен отговор се поддържат и доводи за допустимост и правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При постановяване на обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София, след преценка на данните по делото и на доводите и възраженията на страните, е споделил изцяло приетата за установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд. Приел е, че в договора за депозит от 20.05.2009 г., със страни „Инвестбанк“ АД и „Месокомбинат Варна“ АД, е предвидено депозантьт – „Месокомбинат Варна“ АД да вложи на депозит в банката сумата от 2 319 927.00 щ.д. по сметка с банков код IORT8048, с IBAN [банкова сметка] /чл.1 от договора/, при задължение на банката да заплаща годишна лихва върху вложената сума – 9% , при база 365/365, като съгласно т.8 договорът влиза в сила след постъпване на парите по сметката, която сметка съгласно договора за депозит от 20.05.2009 r. е IBAN [банкова сметка]. С оглед приложимостта на чл.301 ТЗ, съдът е отхвърлил възраженията на ответната банка за недействителност на този договор поради подписването му за банката от лице без представителна власт, а именно, гл.счетоводител П. М.. Въз основа на събрани в първоинстанционното производство писмени доказателства апелативният състав е констатирал, че по договор за депозит от 20.05.2009 г. с IBAN [банкова сметка] не е постъпвала посочената в този договор сума нито към датата на сключването му – 20.05.2009 г., нито към 02.06.2009 г. За ирелевантно е счетено сключването на други договори за депозит и постъпването на средства по други открити от ищеца депозитни сметки, а доводите на ищеца за сгрешен номер на сметката по процесния договор и за необходимост да бъде приет за верен друг номер на сметка, са отхвърлени от въззивния съд. Решаващият състав се е позовал на приетата в производството пред СГС съдебно-счетоводната експертиза, според която, реквизитите на договора за депозит от 20.05.2009 г., на който се основават исковите претенции на „Месокомбинат Варна’“ АД, не съвпадат с условията за откриване и поддържане на сметка с IBAN [банкова сметка]. В договора тази сметка е посочена като сметка за заверка, за да може договора да влезе в сила /чл.8/. Възприети са констатациите на вещото лице М. А. за: липсата на съвпадение с параметрите на откритата на 02.06.2009 г. сметка с IBAN BG18IORТ80482120382501; за липсата на идентичност на сумата, която е следвало да бъде преведена по сметка с IBAN [банкова сметка] и сумата по сметка с IBAN [банкова сметка]; за липсата на идентичност на договорения лихвен процент, т.к. в договора от 20.05.2009 г. е записан лихвен процент 9%, а сумата по сметка с IBAN [банкова сметка] се е олихвявала с лихвен процент 5%. Установено е по делото, че по договор за депозит от 20.05.2009 г., със сметка с IBAN [банкова сметка] не е постъпвала визираната в договора сума, както и, че няма и сключен договор за депозит от 20.05.2009 г. със сметка с IBAN [банкова сметка]. Въззивният състав не е възприел становището на първоинстанционния съд за допусната техническа грешка при изписването на IBAN на договора за депозит, позовавайки се на категоричното становище на ССЕ.
Решаващият състав е изложил правни съображения във връзка със съдържанието на процесния договор за депозит и неговото съответствие на предвиденото в чл.421 и сл. ТЗ. След преценка на същността на договора за паричен влог, вкл. и на предвидените в чл.422 ТЗ документи за влога, САС е извел извод, че за да възникне задължение за банката за връщане на депозирана сума, то същата следва да е била предоставена на влог при банката по конкретна банкова сметка. След като в хода на съдебното производство не е установено, че претендираната сума /главница/ е била вложена на основание договор за депозит от 20.05.2009 г., по сметка с IBAN BG 18IORT80482120382501, то и исковата претенция за заплащане на
2 461 394.96 щ.д. счетена от съда за неоснователна. Прието е също така, че не е внесена и визираната в договора от 20.05.2009 г. сума, по посочената в същия договор сметка с IBAN [банкова сметка], поради което въззивният съдебен състав е застъпил разбирането, че не се дължи претендираната главница, което обуславя неоснователност и на исковете за възнаградителна и мораторна лихва.
Въззивният съд е отхвърлил и обусловения иск за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение на договор за депозит от 20.05.2009 г., предвид изводите за неоснователност на обуславящия иск.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Първите два въпроса /Раздел I-ви от изложението/ са формулирани във връзка с оплакването на касационния жалбоподател за недопустимост на атакувания съдебен акт, поради произнасяне на съда по непредявен иск. Макар и оплакването да се поддържа само в изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК, то съставлява част от основанията за касиране по см. чл.281, т.2 ГПК. Разгледано в аспекта на въведеното с изменението на ГПК /ДВ бр.86 от 2017 г./, самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване, в случая следва да се счете, че касаторът поддържа и вероятна недопустимост на въззивното решение по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, още повече, че според задължителните за съдилищата принципни мотиви към т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк.дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, касационният съд дължи служебна проверка за вероятна недопустимост на решението. При позоваване на посоченото основание за допускане на касационно разглеждане на делото, липсва задължение за касатора да формулира и да обоснове конкретни правни въпроси, доколкото процесуалният закон въвежда такива изисквания само по отношение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Затова касационният съд не дължи произнасяне дали поставените в раздел I- ви от изложението въпроси №№ 1 и 2 удовлетворяват основния селективен критерий.
В случая, не са налице данни за вероятна недопустимост на атакувания съдебен акт т.к. въззивният съд се е произнесъл по предмета на делото, очертан от поддържаните в исковата молба обстоятелства и съобразно търсената от ищеца защита. Видно от обективираната във въззивното решение правораздавателна воля на САС е, че са формирани изводи за: действителност на сключения на 20.05.2009 г. договор за депозит, но за недоказване внасянето на визираната в него сума по посочената в договора сметка с IBAN [банкова сметка], както и за неустановяване, че претендираната сума е била вложена на основание договор за депозит от 20.05.2009 г., но по сметка с IBAN BG 18IORT80482120382501. Решаващият състав, преценявайки данните по делото, вкл. и тези, касаещи липсата на идентичност на договорен лихвен процент по двете сметки, както и липсата на идентичност на сумата, която е следвало да бъде преведена по посочената в процесния договор сметка, и сумата по сметка с IBAN BG 18IORT80482120382501, не е възприел въведените с исковата молба и поддържани в хода на процеса твърдения на ищеца за допусната грешка при изписване на IBAN в договора от 20.05.2009 год.. Въз основа на горното, не би могло да се възприеме твърдението на касационния жалбоподател за допуснато нарушение, засягащо процесуалноправна норма, която законът свързва с изискванията за допустимост на въззивния съдебен акт.
Не би могло да се допусне касационно обжалване и на поддържаното в раздел II – ри от изложението към жалбата самостоятелно основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според практиката на Върховния касационен съд, Търговска колегия, очевидно неправилен би бил въззивен съдебен акт, който страда от особено тежък порок, установим от съдържанието на акта, без необходимост от извършване на анализ на доказателствата по делото и от осъществяване на касационна проверка за законосъобразност и/или обоснованост. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ /отменен или изменен/ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, атакуваното решение не би могло да се определи като очевидно неправилно съобразно посочените критерии. Доводите на касатора, на които е основана твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение : несъобразяване на критериите за тълкуване на клаузата на чл.1 от договор за депозит от 20.05.2009 г. ; допълване на нормата на чл.421 ТЗ с несъществуващо правило за сключване на договор за влог с конкретна банкова сметка и IBAN и за несъстоятелност на формираните крайни изводи, вкл. и за ирелевантност на сключени други договори за депозит, са изцяло съотносими към правилността на решаващите правни изводи на САС и съответно към поддържаните в жалбата основания за касиране, още повече, че въпросът за необходимост от тълкуване на посочената договорна клауза, се въвежда за пръв път в процеса.
Поставените от касатора въпроси №№ 3-5, вкл./ раздел III – ти от изложението/ касаят изцяло законосъобразността и обосноваността на решението на САС, както е отразено в заглавната част на този раздел и при обосноваване на част от въпросите. Съобразно разясненията по приложение на процесуалния закон, дадени в задължителните за съдилищата мотиви към т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанията за достъп до касация не са тъждествени с общите основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Поради това не би могло искането за допускане на касационно разглеждане на делото да е основано на доводи за: допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в необсъждане и несъобразяване на конкретни обстоятелства, довели до необоснованост на изведени от съда правни изводи. Отговорът на тези въпроси предпоставя извършване на проверка за правилност на атакувания съдебен акт, която не би могла да се реализира в рамките на селективното производство. Освен това, част от въпросите са изведени въз основа на твърдения на ищеца за надлежно изпълнение на задължението на влогодателя и за неизпълнение на задължението на банката по процесния договор, които обаче не са възприети от апелативната инстанция. Що се отнася до доказване на основанието за предаване на парична сума в полза на банката, с оглед правилата за разпределение на тежестта на доказване, в какъвто смисъл е формулираният последен въпрос – № 6, раздел III-ти от изложението, той не е обуславящ за изхода на спора, т.к. апелативният съд не е формирал решаваща правна воля в тази насока, нито е приложил последиците от недоказване на конкретен юридически факт.
Поради неустановеност на основния селективен критерий, ВКС не следва да се произнася по поддържаните допълнителни предпоставки по т.1, евентуално т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, в какъвто смисъл е и предходно посочения акт на нормативно тълкуване.
При този изход на делото, на ответника по касация се дължат сторени разноски – за адвокатско възнаграждение, в размер на 36 000 лева, доказани с приложени към отговора на жалбата писмени доказателства.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 3031 от 21.12.2018 г. по т.д. № 584/2015 г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА „Месокомбинат Варна” АД да заплати на „Инвестбанк” АД сумата 36 000 лева – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: