4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№536
гр. София, 01.10.2015
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 29.09. , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1656/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Профине“ Г. Ф. срещу решение № 168 от 26.01.2015 г. на САС по дело по несъстоятелност №3435/2014 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №925/09.06.2014 г. по т.д. № 6749/12 на СГС, VІ-5 с-в, с което е отхвърлена молбата на „Профине“ Г. Ф. за откриване на производство п несъстоятелност на [фирма] на основание чл.609 ТЗ.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,,т.2 и т.3 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба не изпраща писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и е постановено по спор по молба по чл.609 ТЗ намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователна молбата на „Профине“ Г. Ф. за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] на основание чл.609 ТЗ, съставът на въззивния съд се е основал на липсата на доказан фактически състав на правната норма в разпоредбата на чл.609 ТЗ: Фактът, че длъжникът на молителя по неизпълнена търговска сделка [фирма] е съдружник в дружеството- ответник по настоящата молба [фирма] само по себе си не обосновава, че второто дружество прикрива дейността си чрез тази на първото по отношение на което е открито и производство по несъстоятелност по предходно дело. Не е установено, че ответното дружество е прикривало търговската си дейност зад тази на неплатежоспособния длъжник трайно, т.е. като поредица от сделки, нито че самата сделка на последното с молителя е свързана с дейността на ответното дружество [фирма]. За да аргументира становището си, съставът на въззивния съд е изложил, не на последно място и съображението, че видно от данните в ТР по партидата на неплатежоспособния длъжник [фирма] като начална дата на неплатежоспособност е вписана 25.05.2010 г., докато задължението към молителя е възникнало през 2008 г., както и че двете дружества имат съвсем различни предмети на дейност. От първото обстоятелство се прави изводът, че при сключване на сделките от страна на молителя с [фирма] същото не е било неплатежоспособно .
В изложението към касационната жалба на основанията са допускане до касация се поставят като релевантни за изхода на спора следните правни въпроси: Дали кредиторът на обявен в несъстоятелност съдружник в О. е процесуално и материалноправно активно легитимиран да иска откриване на производство на самото О., в което длъжникът му е собственик на дялове от капитала, и за доказателствената тежест относно доказване на икономическата зависимост между търговеца-длъжник по сделката и дружеството, в което последният притежава дялове, както и дали тази зависимост е достатъчна като основание по приложение на последиците по чл.609 ТЗ. Твърди се,че по тези въпроси няма съдебна практика,поради което те се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основание за допускане до касация по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая , дори да се приеме, че така формулираните от касатора правни въпроси са от значение за изхода по спора, то не са налице сочените в изложението допълнителни основания за допускане до касация: по въпросите да е налице противоречива съдебна практика или същите да се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, съгласно чл. 280 ал.1, т.2 ГПК, съответно т.3. Това е така, доколкото отговор на тези въпроси е даден в задължителната практика, формирана по реда на чл.290 ГПК: Р №102 от 11.07.2012 г. на ВКС по т.д. № 1294/11 на Второ т.о. на ВКС. Наличието на задължителна за съдилищата практика на ВКС по въпросите принципно изключва наличието на някое от сочените от страна на касатора и визирани в т.2 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК основания. Това следва изрично от ТР1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се отчете, че в цитираното решение по чл.290 ГПК, съставът на ВКС изрично приема, че скрито съучастие по чл.609 ТЗ е налице само когато едно лице осъществява търговската си дейност /цялата или част от нея/ чрез неплатежоспособен търговец , който действа като подставено лице или като скрит пълномощник по отношение на прикриващия търговската си дейност. Следователно като се е произнесъл в смисъл, че обстоятелството, че длъжникът на молителя е съдружник в дружеството- ответник по настоящата молба [фирма] само по себе си не обосновава, че второто дружество прикрива дейността си чрез тази на първото по отношение на което е открито и производство по несъстоятелност , съставът на въззивния съд се е съобразил напълно с цитираната практика на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав на ТК на ВКС.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че липсва някое от основанията, на които се позовава касаторът за допускане до касация.
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 168 от 26.01.2015 г. на САС по дело по несъстоятелност №3435/2014 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.