О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
гр. София, 26.02.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 13.02., две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1960/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА- София /съкр.НЗОК/ срещу решение №95 от 02.05.2018 г., постановено от АС-Варна по в.т.д. №109/2018 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №4 от 04.10.2018 г. по т.д. №76/2017 г. на ОС-Силистра, с което касаторът е осъден да заплати на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА ЛЕЧЕНИЕ-ТУТРАКАН“ЕООД сумата от 26 793 лева, претендира като дължима част от стойността на извършено лечение на пациенти по клинични пътеки за м.декември 2016 г., както и в частта за разноските .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.2 и ал.2 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА ЛЕЧЕНИЕ-ТУТРАКАН“ЕООД в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен така предявения иск, въззивният състав се е позовал на следното :
Ищецът МБАЛ-Тутракан е сключил договор с НЗОК №190603/24.02.2015г. за оказване на болнична медицинска помощ на основание чл.59 ал.1 от ЗЗО и последващи допълнителни споразумения към основния договор . Последното от тях е сключено на 23.12.2016 г. , като с него е определен лимит на месечната стойност на извършваните за този месец /м.12.2016 г./ услуги по клинични пътеки до размера на 143 443 лева. На това основание НЗОК е отказала да заплати процесната сума, с която горния лимит е надхвърлен. За да счете иска за основателен, въззивният състав е изложил следните съображения:
Не се спори, че съответните дейности по клинични пътеки от страна на МБАЛ-Тутракан са действително извършени. Същите са осъществени в изпълнение от страна на болничното заведение на задълженията му по ЗЗО и ЗЛЗ и общата стойност за м. декември съответства на договореното с последното предходно споразумение от 30.05.2016 г.. Към датата на сключване на последното споразумение/23.12.2006 г./, послужило като основание за отказ на РЗОК да заплати процесната сума, договореният в него лимит от 143 443 лева-стойност на разходите за м. декември 2016 г. по клинични пътеки, е бил вече достигнат, а уговорките в чл.5 , т.т.1,2,3 и 8 от основния договор с НЗОК не допускат спиране от страна на МБАЛ да осъществява планираното за месеца лечение на здравно-осигурени лица, включително тези по спешна помощ.
На основание изложеното, искът на МБАЛ-Тутракан е преценен като основателен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи очевидна неправилност, изразена в следното: съдът се е позовал на клаузите от предходното споразумение от 30.05.2016 г., което не е действало за процесния период-м.декември 2016 г..
Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС,ТК, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт , с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма/ не и на уговорки в договор или анекси към него/ или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая наличието на такъв недостатък не се обосновава от цитираните по-горе оплаквания в КЖ. Напротив: последните предполагат нов анализ на съдържанието на двете допълнителни споразумения от 30.05.2016 г. и от 23.12.2016 г.. Подобни действия на съда са допустими и задължителни при преценка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт в производството по основателността на КЖ, съгласно чл.281,т.3 ГПК, но не и в производството по преценка за наличие на основания за допускане на касация в хипотезата на очевидната неправилност по чл.280 ал.2 ГПК.
По отношение на второто наведено основание за допускане на касационно обжалване-противоречие на обжалваното решение с РКС №22/ 22.02.2007 г. по конституционно дело №12/2006 г.-чл.280 ал.1,т.2 ГПК, касаторът не е формулирал изобщо правен въпрос, с оглед на което липсва възможност за дискреция за допускане до касация, по този допълнителен критерий. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. , липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора правен въпрос, само по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноските в настоящото производство, доколкото такива не се доказват.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №95 от 02.05.2018 г. постановено от АС-Варна по в.т.д. №109/2018 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.