4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
гр. София,23.10.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 17.10., две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1026/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „СТРОЙ ЕЛ ИНВЕСТ“ ЕООД – [населено място] срещу решение № 102 от 16.10.2017 г. на АС-Бургас по в.т.д. №245/2017 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 119/ от 05.04.2017 г., постановено по т.д. № 409/2015 г. на ОС-Бургас, с което са уважени частично исковете на „ЩРАБАГ“ ЕАД-гр.София , както и акцесорната претенция за заплащане на лихва-обезщетение за забава за периода от забава в плащането по всяка една фактура до подаване на ИМ в съда.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат като изпълнени селективните критерии за допускане до касация по чл.280 ал.2 ГПК/ ред. след изм. в ДВ бр.86/2017 г./ – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответната по касация страна „ЩРАБАГ“ ЕАД-гр.София в писмен отговор изразява становище за неоснователност на КЖ. Претендира разноски в размер на адвокатско възнаграждение за представителство пред ВКС .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е в размер над 20 000 лева намира, че касационната жалба в тази част е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови въззивното решение, съдебният състав се е позовал на следното:
Спорът между страните се основава на договорни отношения с предмет покупко-продажба на бетон. Прието ,че същият е подведомствен на съдилищата, въпреки позоваването от ответника на арбитражна клауза, което е било предмет на отделен спор за подведомствен завършил с произнасяне с определение по ч.т.д. №114/2016 по описа на АС-Бургас, с което отводът за неподведомственост на спора на съда е бил оставен без уважение.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на ССчЕ, прието по делото, въззивният състав е приел, че страните са били в продължителни търговски отношения в периода юни –ноември 2010 г. по доставката от страна на ищеца „Щрабаг“ЕАД в обекти на ответника „СТРОЙ ЕЛ ИНВЕСТ“ ЕООД на бетон и строителни разтвори на цени, съгласно уговорките в сключен между тях договор от 11.06.2011 г. и приложение №1 към него. В посочения период ищецът е доставял на ответника договорените стоки, съгласно експедиционни бележки с отбелязани в тях данни за обекта,времето на доставката,количеството бетон, превозното средство и името и подписа на лицето получило доставката. За факта на извършване на доставките и оформянето на документите за това са събрани и гласни доказателства. Доставчикът издал 25 бр.фактури, сумите по една част, от които била платена от ответника, а по друга останала неплатена. С нот.покана връчена на управителя на ответното дружество доставчикът поискал плащане и на неплатената част от процесните фактури.
При тези факти, съдът е приел за доказано,въпреки оспорването на подписите върху експедиционните записки за извършени доставките и по незаплатените фактури и е счел исковете за основателни и доказани
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.
В искането за допускане на касационно обжалване се сочи като единствено основание за това очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК/ред.ДВ бр.86/2017 г./. Позовава се на липсата на доказана договорна връзка между страните по делото , основана на посочения в ИМ договор за доставка на бетон и строителни разтвори, необосновани са изводите на съда, че след като отнетното дружество приемало доставките в продължение шест месеца, и по г-голямата част от фактурите били осчетоводени от купувача и ползван данъчен кредит по ЗДДС и по част от тях е платена цената на доставките, то това докадвало желание за обвързване на ответника с договора за доставка и неговите последици, неправилен бил изводът ,че се дължи плащане и по неосчетоводените фактури, както и изводът, че при липса на доказан от ответника друг договор, то доставките,чието плащане се претендира били по процесния.
За да е налице обаче очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт , с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е „очевиден“ подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, на приетите за установени факти или тълкуване на закона. В случая наличието на такъв недостатък, нито се обосновава от цитираните по-горе оплаквания в КЖ, нито е налице. Напротив: фактическите изводи се базират на правилата на формалната логика, а останалите оплаквания се отнасят до интерпретация на събраните по делото доказателства, което правилно или не не попада в хипотезите очевидната неправилност по л.280 ал.2 ГПК.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК/ред.ДВ бр.86/2017 г./ за допускане на касационно обжалване.
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание очевидна неправилност.
В полза на ответника следва да се присъдят доказани съдебни разноски в размер на 5 268,70 лева-платено възнаграждение на адвокат за процесуално представителство пред ВКС, съгласно приложената към отговора на КЖ разписка за това .
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 102 от 16.10.2017 г. на АС-Бургас по в.т.д. №245/2017 г..
ОСЪЖДА „СТРОЙ ЕЛ ИНВЕСТ“ ЕООД – [населено място] да заплати на „ЩРАБАГ“ ЕАД-гр.София сумата от 5 268,70 лева-разноски пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.