О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
гр. София, 30.07.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 22.05.2019 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 2971/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от особения представител на В. Г. Н. против решение № 152 от 09.07.2018 г. по в.т.д.№ 111/2018 г. по описа на Великотърновски апелативен съд. С обжалваното решение е обезсилено като недопустимо решение № 7 от 12.01.2018 г. по т.д. № 14/2017 г. на Плевенски окръжен, като предявеният от „Юробанк България“ АД срещу В. Г. Н. иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 4602/2012 г. на Плевенски районен съд е оставен без разглеждане, а производството по делото е прекратено.
В жалбата и изложението към нея се сочат доводи, съставляващи касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК – за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, въз основа на които се претендира същото да бъде отменено като неправилно с постановяване на решение по същество за отхвърляне изцяло на предявените от банката искове, евентуално – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Искането за допускане на касационно обжалване на решението е основано на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК: 1. Имат ли право назначените особени представители в образуваното изпълнително дело, образувано въз основа на издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, да правят възражение срещу същата заповед или могат да защитават интересите на длъжниците само по изпълнителното дело, без да могат да правят възражение срещу самата заповед за изпълнение, въз основа на която е образувано изпълнителното дело?; 2. Правото да правят възражение срещу заповедта за изпълнение, въз основа на която е образувано изпълнителното дело, част ли е от правата на особените представители в изпълнителното дело, образувано въз основа на издадена по реда на чл. 417 ГПК заповед за изпълнение, с цел именно защита на длъжника в изпълнителното дело и оттам защитата му в цялото заповедно производство? и 3. Назначеният по реда на чл. 430 ГПК особен представител в изпълнителното производство по дело, образувано въз основа на издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, може ли да прави възражение срещу издадената заповед за изпълнение, въз основа на която е образувано изпълнителното дело?. Бланкетно се поддържа и наличие на самостоятелното основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност.
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба – „Юробанк България“ АД, не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е съобразил, че постъпилото на 21.12.2016 г. по ч.гр.д. № 4602/2012 г. на Плевенски районен съд възражение по чл. 414 ГПК от длъжника и настоящ касатор е подадено чрез особен представител, назначен да представлява длъжника в изпълнителното производство по изп.д. № 254/2013 г. по описа на ЧСИ Т. К.. Съдът е приел, че заповедта за изпълнение е редовно връчена чрез залепване, извършено на постоянния адрес на длъжника на 26.02.2013 г., поради което същата следва да се счита за връчена съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК на 12.03.2013 г., доколкото до изтичане на срока по чл. 47, ал. 2 ГПК никой не се е явил за получаване на книжата. Поради това, срокът по чл. 414 ГПК е изтекъл на 26.03.2013 г. и така подаденото възражение е просрочено. В подкрепа на този извод съдът е изложил, че назначаването на особен представител в изпълнителното производство не води до възобновяване на процесуалните срокове в заповедното производство, включително и на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като особеният представител, назначен в изпълнителното производство, не разполага с процесуална легитимация да упражнява правата на длъжника по чл. 414 ГПК, защото обемът на представителната му власт се изчерпва с процесуално представителство по изпълнението. В заповедното производство не се назначава особен представител, тъй като същото протича едностранно до момента на връчване на заповедта за изпълнение предвид изричната разпоредба на чл. 47, ал. 7 ГПК, а в случаите на заповедно производство по реда на чл. 417 ГПК, когато връчването на заповедта за изпълнение става от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния процес, няма законно основание да се приеме, че това връчване може да стана чрез особен представител, който да бъде назначен за случая. Нормата на чл. 47, ал. 7 ГПК изключва възможността в заповедното производство да се назначава и да участва особен представител на длъжника, а предоставената на длъжника защита е по реда на чл. 423 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
На първо място, формулираните от касатора въпроси, отнасящи се до правомощията на особения представител в изпълнителното производство, не се преценяват като обуславящи за изхода на спора. Всъщност, за да приеме недопустимост на установителния иск по чл. 422 ГПК съдът е счел, че заповедта за изпълнение е стабилизирана, тъй като не е подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а доводите, на които се основават поставените въпроси, са изложени в само допълнение към този решаващ извод. Поради това, същите не удовлетворяват основния селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. На следващо място, не са налице и допълнително изискуемите предпоставки за селектиране на жалбата, както поради липсата на противоречие с цитираното от касатора ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.4, така и с оглед това, че по поставените въпроси има практика на ВКС, на която въззивното решение съответства /напр. определения по ч.т.д.№ 443/2009 г. на І т.о., ч.т.д.№ 556/2009 г. на ІІ т.о., ч.т.д.№ 2262/2015 г. на ІІ т.о., т.д.№ 804/2018 г. на ІІ т.о./. Горното изключва както наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, така и на бланкетно поддържаното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 152 от 09.07.2018 г. по в.т.д.№ 111/2018 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: