2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№415
гр. София, 23.06.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 14 юни , две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №935/16 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. С. Г. и Е. Г. Г. от [населено място] , [община] срещу решение №2251 от 18.11.2015 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №1923/15 г. и решението от 20.02.2017 г. по същото дело за поправка на очевидна фактическа грешка в първото решение, В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 06.03.2015 г. по гр.д. № 6254/2012 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени исковете на касаторите срещу ЗАД [фирма]-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на Г. Е. Г. на 32 г.,син на двамата ищци, за разликите както следва: от по 100 000 лева до 120 000 лева, ведно със законната лихва от датата на настъпване на смъртта. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушени са чл.52 ЗЗД и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на въззивното решение в обжалваната част.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при ПТП на 13.05.2011 г., предизвикано от виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а. „Фолксваген Пасат” с рег. [рег.номер на МПС] П. Г. М. е причинена смъртта на Г. Е. Г. на 32 г.-син двамата ищци. Гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество по задължителна ЗГО на водача на МПС. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди , съдът е взел в предвид близките лични отношения на ищците с техния син. Въпреки че последният не живеел в едно домакинство със своите родители, те си правили чести взаимни посещения. Родителите понесли изключително тежко внезапната смърт на сина им, изолирали се от околните и са затворили в себе си. Според съда, фактът, че семейството е многодетно и загиналият е живеел отделно от родителите не може да обоснове по-ниска степен на скръбта от загубата на последния. С оглед изложеното, е определен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-душевни страдания от смъртта на Г. Е. Г., на по 100 000 лева за всеки един от двамата родители, поради което и въззивният съд е присъдил по 50 000 лева допълнително над присъдените от първоинстанционния съд обезщетения от по 50 000 лева.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите-ищци сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД, за това, дали следва да се вземат предвид при определяне на застрахователното обезщетение по застраховка ГО на водача на МПС и размерите на застрахователните лимити и за задължението на съда при произнасянето си по спора да вземе в предвид всички оплаквания и доводи във въззивната жалба .
Твърди, че по тези въпроси обжалваното въззивно решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 и посочените съдебни решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, от така формулираните въпроси само първият отговаря на горните критерии за обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по него, обаче не е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, доколкото от страна на съдебния състав в мотивите на обжалваното решение са изложени подробни съображения за обстоятелствата, формиращи извода на съда при определянето на конкретните размери на обезщетенията за страданията на родителите от загубата на сина им.
Евентуалните отговори на останалите два въпроса от изложението: дали следва да се вземат предвид при определяне на застрахователното обезщетение по застраховка ГО на водача на МПС и размерите на застрахователните лимити и за задължението на съда при произнасянето си по спора да вземе в предвид всички оплаквания и доводи във въззивната жалба /вторият явно е поставен във връзка с първия/ не биха имали за последица пререшаването на спора в желаната от касаторите насока на увеличаване на размерите на присъдените обезщетения, доколкото в своята константна задължителна практика по чл.290 ГПК, ВКС се приема, че законовоопределените лимити по пар.27 от ПЗР на КЗ-отм. се вземат в предвид само като косвен критерий, наред с всички останали обстоятелства, формиращи размера на обезщетенията за неимуществени вреди, и в никакъв случай не са единствено определящи.
По изложените съображения не е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2251 от 18.11.2015 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №1923/15 г.и решението от 20.02.2017 г. по същото дело за поправка на очевидна фактическа грешка, в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.