О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
Гр. София, 16.07.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 1307/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Хотелски комплекс Черноморец БС” ЕАД – гр. Бургас, приподписана от адвокат – пълномощник, срещу определение № 304 от 20.12.2018 г. на Бургаския апелативен съд по в.ч.т.д.№ 286/2018 г. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 1610/11.07.2018 г. по т.д.№ 225/2017 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е върната депозираната от жалбоподателя въззивна жалба с вх.№ 7435/23.05.2018 г. против постановеното по делото решение, на основание чл.262 ал.2 т.2 ГПК, поради неотстраняване на нередовностите й в срок.
В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на определението и се претендира неговата отмяна, като неправилно. За допускане на обжалваното определение до касация жалбоподателят се позовава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като твърди, че настоящият казус е важен за развитието на правото, както и че определението противоречи на решение № 56 по т.д.№ 2705/2013 г. І т.о. и решение № 251 по гр.д.№ 3161/2013 г. на ІV г.о. на ВКС. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се доразвиват оплакванията в частната жалба.
Против частната жалба отговор е депозиран от „ВиК” ЕАД – гр. Бургас чрез процесуален пълномощник. В него се излага, че касаторът не е формулирал конкретни правни въпроси в хипотезите на чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК; повторението на оплакванията от частната касационна жалба не могат да бъдат основание за допускане на касационен контрол; сочените в изложението решения са неотносими към настоящия казус; не се твърди и основанието по чл.280 ал.2 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, против подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
За да потвърди обжалваното разпореждане за връщане на въззивната жалба на „Хотелски комплекс Черноморец БС” ЕАД, съставът на Бургаския апелативен съд от фактическа страна е приел, че жалбата е била нередовна – не е бил представен документ за заплащане на дължимата държавна такса от 683.94 лв.; за поправяне на този порок страната е била уведомена чрез нейния процесуален пълномощник с получено от него на 28.06.2018 г. съобщение; след постановяване на разпореждането към жалбата е бил приложен документ /уведомление/ за оттегляне на пълномощното по делото на адв.П. с дата 24.04.2018 г., но това обстоятелство не е било съобщено на съда, междувременно адв. П. е приел връченото съобщение в качеството си на лице, упълномощено да представлява дружеството до приключване на делото във всички съдебни инстанции. От правна страна съдът е съобразил нормата на чл.35 ГПК, съгласно която доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощното, но императивно с изискването да уведоми за това съда, като всички процесуални действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила. С оглед горното съдът е приел, че до уведомяването на съда оттеглянето на пълномощното не произвежда действие, респ. е налице редовно връчване на указанията по чл.262 вр. чл.261 т.4 ГПК на пълномощника. От този момент тече срокът за изпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба, като към момента на постановяване на разпореждането за връщане от 11.07.2018 г. същият вече е бил изтекъл.
Настоящият съдебен състав намира, че искането за достъп до касация е неоснователно, по следните съображения:
Частният жалбоподател не е формулирал правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който да бъде допуснато касационно обжалване на определението, съобразно изискването на чл.280 ал.1 ГПК вр. чл.274 ал.3 ГПК и указанията, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г. Според тях, основанията по чл.281 ГПК са различни от основанията по чл.280 ГПК, релевантни за фазата по допускане на касационно обжалване. К. съд няма правомощия да извежда сам правния въпрос, който по дефиниция следва да е конкретно и ясно посочен в изложението на жалбоподателя по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Липсата на общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК за селекция на касационните жалби е достатъчно основание, за да не се допусне касационна проверка на обжалвания въззивен акт.
Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 304 от 20.12.2018 г. на Бургаския апелативен съд по в.ч.т.д.№ 286/2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: