О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
София, 20.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1888/2019 година
Производството е по чл.47 ЗМТА.
Образувано е по предявени от Н. Д. М. с ЕГН [ЕГН] и от К. Г. С. с ЕГН [ЕГН] искове за прогласяване за нищожно решение № 715 от 16.11.2011 г. по арб.дело № 715/2011 г. на арбитър Ж. Б., с което ищците са осъдени да заплатят на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата 3 652.81 лв. по договор за револвиращ заем от 31.08.2010 г., ведно със законната лихва от постановяване на решението и 80 лв. – разноски, евентуално за отмяната му на основание чл.47, ал.1, т.2 и т.4 ЗМТА.
Ищците поддържат, че са узнали за постановеното арбитражно решение на 06.08.2019 г., когато са получили копие него, приложено по т.д. № 7419/2012 г. на Софийски градски съд, цитирано в получено при работодателя запорно съобщение. Считат, че липсва валидна арбитражна клауза, което води до нищожност на арбитражното решение. От друга страна, в предявената искова молба за отмяна на постановеното арбитражно решение се твърди, че в случая липсва валидна индивидуална арбитражна клауза и съответно липсва уговорка между страните по договора за револвиращ заем, че спорът ще се реши именно от арбитър Б., което сочи на основанието по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. Поддържа се и основанието по чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА, с доводи, че ищците не са били уведомени за арбитражното производство и са лишени от възможността да вземат участие в него.
Ответникът по иска за отмяна – „Профи Кредит България” ЕООД, чрез процесуален пълномощник, счита, че не е надлежна страна по предявените искове, т.к. вземането по процесния договор за потребителски кредит е цедирано на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, за което ищците следва да се считат за уведомени. Освен това се поддържат доводи и за недопустимост на исковете, поради липса на правен интерес, т.к. с определение по ч.гр.д. № 4660/2019 г. Софийски апелативен съд е приел, че арбитражното решение е нищожно на основание чл.47, ал.2 ЗМТА и е обезсилил издадения от СГС изпълнителен лист, като изпълнителното дело е прекратено. Ответникът счита също така, че исковата молба е просрочена, предвид редовно връчване на ищците на покани за доброволно изпълнение още през 2013 г., както и на запорни съобщения до техните работодатели. В отговора на исковата молба е застъпено становище и за неоснователност на предявените искове, подробно мотивирано.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото, доводите и възраженията на страните, приема следното:
Защитата срещу неправилни арбитражни решения на основанията по чл.47, ал.1 ЗМТА и срещу нищожни арбитражни решения по чл.47, ал.2 ЗМТА, се реализира чрез иск, чието предявяване е обвързано от предвидения в чл.48, ал.1 ЗМТА тримесечен преклузивен срок. В ЗМТА липсва изрична разпоредба, изключваща приложимостта на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА при иск за прогласяване нищожност на арбитражното решение, нито е налице препращане към процесуални норми на ГПК касаещи защита срещу нищожно съдебно решение. Неспазването на предвидения в чл.48, ал.1 ЗМТА преклузивен срок, обуславя недопустимост на исковете за отмяна на арбитражното решение, както и исковете за прогласяване нищожността на същото.
От доказателствата по делото следва да се приеме, че още в началото на м.април 2013 г. /съответно на 01.04.2013 г. и на 06.04.2013 г./ на ищците са връчени покани за доброволно изпълнение по образуваното въз основа на атакуваното арбитражно решение изпълнително дело № 20138380402289 на ЧСИ М. Б., при условията на чл.47 ГПК. Въз основа на запорни съобщения до работодатели на ищците, по посоченото изп.дело са постъпили суми за периода от 2013 – 2019 г., което е видно от удостоверение на ЧСИ от 15.10.2019 г., съответно разпределени, при остатък за възстановяване от 50 лв. По приложеното изп.дело е депозирана и молба от ищеца от 09.04.2013 г. за вдигане на наложен запор върху сметка, по която се превежда обезщетение от Бюрото по труда. С оглед на това следва да се приеме, че с връчване на поканите за доброволно изпълнение ищците са надлежно уведомени за постановеното арбитражно решение и от този момент е започнал да тече срокът по чл.48, ал.1 ЗМТА. Исковете за отмяна на арбитражното решение са предявени на 06.08.2019 г., поради което само на това основание следва да се преценят като недопустими.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по т.д. № 1888/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: