О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
гр. София, 23.05.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 08.05., две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2814/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Царевец”ЕООД-гр.Мездра ЕИК:[ЕИК] срещу решение №126 от 06.06.2017г., постановено от АС-Варна по в.т.д. №164/2018 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №897 от 21.12.2017 г., постановено по т.д. №36/2017 г. на ОС-Варна, с което са отхвърлени като неоснователни исковете на касатора срещу ВИКИ КОМФОРТ 2004 ЕООД-Варна, ЕИК:[ЕИК], преобразуван чрез вливане в „МУНДУС СЪРВИСИЗ” АД ЕИК[ЕИК] за сумата от 80 861,26 лева-възнаграждение по договор за изработка от 28.01.2016 г. за извършени СМР по приложени фактури, както и за лихва за забавено плащане върху горната сума, за периода до завеждане на ИМ в общ размер на 4 618,77 лева, както и в частта за разноските .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост, за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.3 ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност по чл.280 ал.2 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна изпраща писмен отговор със становище за липса на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен така предявения иск, въззивният състав се е позовал на следното :
Между ищцовото дружество „Царевец”ООД и Viki comfort Gmbh-дружество регистрирано във ФРГермания е сключен на 28.01.2016 г. договор за извършване от страна на ищцовото дружество-изпълнител на СМР по укрепване на сграда Казарми Кримниц-паметник на културата в [населено място],Германия, съгласно КСС-приложение 1 към същия договор. Приемането на работата от възложителя е уговорено да става с подписване на двустранен протокол. Уговорено е заплащане на възнаграждение за извършената работа в общ размер на 42 840 евро, което се плаща на три транша в седмодневен срок от подписване на протокол за приемане на съответния етап на извършената от изпълнителя работа и издаване на фактура. В последствие е подписан на 29.04.2016 г. анекс №1 към договора за изработка, но между изпълнителя и праводателя на ответното дружество ВИКИ КОМФОРТ 2004 ЕООД-Варна, с който срокът за изпълнение се продължава до 30.06.2016 г.. Издадени са фактури, по една от които ответникът е превел частично сумата от 2 926,50 лева. Последните не са осчетоводени от другата страна. От съставената от самия ищец количествено-стойностна сметка/КСС/ и от показанията на разпитаните по делото свидетели-участници в изпълнението на извършените СМР по договора, не се установява договорна връзка между ищеца и ответника, доколкото възлагането и контрола на извършените СМР е ставало именно от управителя на немското дружество. Не се установява и твърдяното от ищеца правоприемство след заличаването като правен субект на Viki comfort Gmbh в лицето на ответното дружество, нито встъпването в правоотношението по договора за изработка на ВИКИ КОМФОРТ 2004 ЕООД в качеството му на възложител по него. Доводът на ищцовата страна за това се базира единствено на извършено плащане на сумата от 2 926,50 лева от праводателя на ответника на ищеца, без да се доказва по някакъв начин връзка на този факт със спорното правоотношение. Подписването между ищеца и ВИКИ КОМФОРТ 2004 ЕООД-Варна на анекс №1 към основния договор, с който се продължава срока за изпълнение е станало на 29.04.2016 г., т.е. след приключване на работата в изпълнение на договора за изработка, което според твърденията на самия ищец е станало на 25.04.2016 г..
Въззивният съд е изложил съображения, че дори и да се приеме такова договорно обвързване между ищеца и праводателя на ответника ВИКИ КОМФОРТ 2004 ЕООД-Варна, то остава недоказано извършването на самата работа, уговорена по вид и обем в основния договор между ищеца и Viki comfort Gmbh, доколкото единствено доказателство за това е КСС , изготвена и подписана от страна на представител на самия ищец , която е изрично оспорена от ответната страна и при липса на приемане на работата, според уговорената форма за това-наличие на двустранно подписан приемо-предавателен протокол между изпълнител и възложител, като изрично уговорена предпоставка за заплащане на възнаграждение на изпълнителя.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора на първо място се сочи, че е налице вероятна недопустимост: съдът е разгледал и се е произнесъл по иск по чл.266 ЗЗД, вместо по кондикционен иск за неоснователно обогатяване. Следва да се отчете, че съдът е разгледал и се е произнесъл по правопораждащите спорното право факти, така както са изложени от страна на самия ищец в подадената до съда ИМ и следователно не е налице произнасяне от съда по правен спор, различен от този, с който е бил сезиран. Правната квалификация е въпрос по правилността на произнасянето и не засяга допустимостта на решението.
На второ място се твърди, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.3 ГПК за допускане до касация по въпросите: подписването на анекс за удължаването на срока води ли до извода за встъпване в договора на подписалия го за възложител, при неоспорване от страна на първоначалния възложител и налице ли е в този случай овластяване за получаване на дължимата престация, как следвало да се квалифицира иск за заплащане на възнаграждение по договор за изработка, срещу лице, което е сключило анекс за удължаване на срока за изпълнение и следвало ли страната ,която прави искане за допускане на доказателства по чл.266 ГПК да даде точна правна квалификация на иска или е достатъчно да посочи фактите, които ще доказва и причините, поради което прави това искане пред въззивната инстанция. .
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.
Отговорите на горните въпроси, които в по- голямата си част са и напълно фактически, а не правни, са без значение за крайния изход на спора, доколкото всичките се отнасят само до първото основание на което исковете са счетени за неоснователни- липсата на доказано договорно правоотношение по договор за изработка между ищеца и ВИКИ КОМФОРТ 2004 ЕООД-Варна, като сключен с трето за процеса лице- Viki comfort Gmbh. Главният иск, обаче е отхвърлен и на второ самостоятелно основание: недоказано е извършването на самата работа, уговорена по вид и обем в основния договор между ищеца и Viki comfort Gmbh, доколкото единствено доказателство за това е КСС , изготвена и подписана от страна на представител на самия ищец , която е изрично оспорена от ответната страна и при липса на приемане на работата, според уговорената форма за това-наличие на двустранно подписан приемо-предавателен протокол между изпълнител и възложител, като изрично уговорена предпоставка за заплащане на възнаграждение на изпълнителя. Ето защо, сами по себе си, отговорите на така формулираните от страна на касатора въпроси, не биха довели до краен резултат, различен от този, приет с обжалваното въззивно решение.
По отношение на искането за допускане до касация на основание чл.280 ал.2,предл. последно ГПК:Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС,ТК, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт , с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая, наличието на такъв недостатък не се обосновава от оплакванията в КЖ, свеждащи се до такива за неправилното възприемане от страна на съда на факта на извършеното плащане в размер на сумата от 2 926,50 лева от праводателя на ответника на ищеца, като такова без връзка с твърдяното спорно правоотношение. Подобно оплакване се отнася до обосноваността на изводите на съда и изисква нов цялостен анализ на всичките факти и доказателства по делото и следователно не попада в категорията очевидност, която законодателят е имал в предвид в съдържанието на чл.280 ал.2 ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските в настоящото производство, но до размера на доказаното реално плащане на възнаграждение за адвокат, според приложеното платежно нареждане-2500 лева.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №126 от 06.06.2017г., постановено от АС-Варна по в.т.д. №164/2018 г..
ОСЪЖДА „Царевец”ЕООД-гр.Мездра ЕИК:[ЕИК] да заплати на „МУНДУС СЪРВИСИЗ” АД ЕИК[ЕИК] сумата от 2500 лева разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.