О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
гр. София, 02.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 31 октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 1893 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал.1ГПК.
Образувано е по частна жалба на процесуалния пълномощник на ОЛСТАС Л. И. И. срещу определение постановено на 03.02.2016 г. по ч гр.д. №4992/15 на АС-София, с което е оставена без уважение на молбата на същия жалбоподател за допълване в частта за разноските на определението по същото дело , постановено на 30.12.2015 г.. Твърди се, че при потвърждаване на първоинстанционното определение въззивният съд е пропуснал да се произнесе по размера на присъдената на основание чл.694 ал.2 ТЗ държавна такса.
Ответникът по частната жалба не изпраща писмен на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение е оставено без уважение искане за допълване на определение на същия съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производство по иск по чл.694 ал.1 ТЗ . Твърди се, че въззивният съд е пропуснал да се произнесе и по размера на присъдената на основание чл.694 ал.2 ТЗ държавна такса.
Със сегадействащия ГПК-в сила от 01.03.2008 г. е уредена императивно възможността на страната да иска преразглеждане / допълване или изменение/ на съдебен акт в частта относно произнасянето в него от съда относно разпределение и присъждане на направените от страните съдебно-деловодни разноски, включително присъдената на основание чл.694 ал.2 ТЗ държавна такса, в случаите на прекратяване като недопустимо на производството по иск по чл.694 ал.1 ТЗ. Следователно е недопустимо директното обжалване в тази част на постановения съдебен акт, без преди това страната да е инициирала производство по реда на чл.248 ГПК пред самия съд, който го е постановил. На обжалване с частна жалба подлежи произнасянето по чл.248 ГПК от самия съд постановил съответния акт.
Ето защо правилно въззивният съд е оставил без уважение молба за допълване в частта за разноските на свое определение относно присъдена с обжалвания първоинстанционен акт в тежест на страната държавна такса, при липса на проведено производство по реда на чл.248 ГПК пред самия съд, който се е произнесъл по дължимостта и размера на присъдената от него държавна такса.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение постановено на 03.02.2016 г. по ч гр.д. №4992/15 на АС-София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.