Определение №429 от 43300 по ч.пр. дело №1673/1673 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 429

гр. София, 19.07. 2018 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.д. № 1673 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” /НББАЗ/, чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 525 от 13.02.2018 г. по гр.д. № 1266/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на сдружението за изменение на постановеното по делото решение № 2260 от 03.11.2017 г. в частта за разноските пред въззивната инстанция.
В частната жалба се поддържат доводи за неоснователност и необоснованост, с искане за отмяна на определението и уважаване на молбата по чл. 248 ГПК, с присъждане в полза на молителя на сумата от 2 400 лв. – разноски за въззивната инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно материалния интерес по отхвърлената въззивна жалба на ищеца.
Ответната страна по жалбата – В. Р. К., не е депозирала отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок, с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ГПК, от надлежна страна, против подлежащо на обжалване определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да остави без уважение молбата на НББАЗ за изменение на постановеното по делото решение № 2260 от 03.11.2017 г. в частта за разноските пред въззивната инстанция решаващият състав е приел, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като спорът във въззивното производство се е свеждал до размера на обезщетението и правилното приложение на чл. 52 ЗЗД, не са възникнали процесуални или фактически усложнения, изискващи по-голям обем правна работа, а делото е приключило в рамките на едно съдебно заседание, поради което, и с оглед направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е намалил дължащите се разноски в полза на НББАЗ за заплатено адвокатско възнаграждение и е присъдил такова в минимален размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/.
Постановеното въззивно определение е правилно, а частната жалба – неоснователна.
При произнасяне по молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските съдебният състав е съобразил приложимите процесуални норми и с оглед своевременно направеното възражение за прекомерност на претендираното от настоящия частен жалбоподател – въззиваем във въззивното производство, адвокатско възнаграждение, правилно и в съзвучие с указанията на т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 6/2012 г. е обосновал извод за намаляване на същото до предвидените в НМРАВ размери, с оглед действителната фактическа и правна сложност на спора, предмет на въззивната проверка.
В съответствие с нормите на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 36 ЗА за дължимото в полза на частния жалбоподател адвокатско възнаграждение са приложени правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 /в ред., ДВ, бр. 41 от 23.05.2017 г./ от НМРАВ. При обжалваем интерес в размер на 20 000 лв. и с оглед изхода на въззивното производство на въззиваемата страна – НББАЗ, се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 130 лв., в която сума следва да бъде включен и начислен ДДС в размер на 226 лв. на основание § 2а, пр. 2 от ДР на НМРАВ. С въззивното решение са присъдени разноски именно в размер на 1 356 лв., поради което, като е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 525 от 13.02.2018 г. по гр.д. № 1266/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top