2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
гр. София, 27 декември 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2986 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба на ищеца А. Л. А. срещу въззивно решение № 927/19.04.2019 г., поправено с решение № 1067/08.05.2019 г., постановени по гр. дело № 4507/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС). Жалбоподателят сочи, че обжалва въззивното решение в частта, с която искът му по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над уважения размер от 500 лв. до пълния предявен размер от 25 001 лв., ведно със законната лихва, начиная от 05.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и относно разноските по делото.
С постановеното по делото, първоинстанционно решение № 4959/23.07.2018 г. по гр. дело № 4710/2017 г. на Софийския градски съд са отхвърлени изцяло, предявените от жалбоподателя срещу Прокуратурата на Република България (ПРБ), искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, съответно: за сумата 25 001 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 8 092.88 лв. – мораторна лихва (обезщетение за забава) за периода 05.02.2014 г. – 12.04.2017 г. С въззивната си жалба касаторът-ищец е обжалвал първоинстанционното решение изцяло.
Видно от мотивите към въззивното решение № 927/19.04.2019 г., САС е формирал воля, че искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е основателен за сумата 500 лв., както и че първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която този иск е отхвърлен за тази сума, като се постанови ново (въззивно) решение, с което този иск да се уважи за този размер от 500 лв. Формирана е и воля, че другият иск е основателен за законната лихва, считано от 13.04.2014 г. до окончателното плащане на главницата.
В самото въззивно решение № 927/19.04.2019 г. (диспозитива му) волята на въззивния съд за частична основателност на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – до размер 500 лв., е точно изразена в осъдителната част на решението, с която ответната ПРБ е осъдена да заплати на жалбоподателя-ищец обезщетение за неимуществени вреди в размер 500 лв. Първоначално в тази осъдителна част на въззивното решение № 927/19.04.2019 г. от САС е била допусната очевидна фактическа грешка относно началната дата на присъдената законна лихва (обезщетение за забава) – посочена е датата 05.02.2014 г. вместо датата 13.04.2014 г., но тази грешка е поправена с постановеното по реда на чл. 247 от ГПК, решение № 1067/08.05.2019 г.
С останалата част на въззивното решение № 927/19.04.2019 г. (диспозитива му – извън този за разноските), обаче е постановено следното: първоинстанционното решение е отменено в частта, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен „за разликата над 500 лв. до 25 001 лв.“ (а не както е формираната в мотивите воля – за сумата 500 лв. и законната лихва върху нея), като първоинстанционното решение е потвърдено „в останалата част“.
От горното следва, че са налице данни за друга допусната очевидна фактическа грешка в обжалваното въззивно решение № 927/19.04.2019 г. Констатирането и евентуално – поправката на такава грешка, съгласно разпоредбите на чл. 247 от ГПК, е от компетентността на съда, постановил съдебния акт, в случая – САС. Преди това произнасяне по реда на чл. 247 от ГПК от въззивния съд, респ. – преди ясното очертаване на предмета, по който е постановено въззивното решение, предвид и съдържанието на подадената касационна жалба – само срещу част от него, не би могло да се развие производството пред касационната съдебна инстанция, включително във фазата му по селектирането на касационната жалба по реда на чл. 288 от ГПК. Това налага връщане на делото на въззивния съд за преценка и евентуално произнасяне по реда на чл. 247 от ГПК. След приключването на това производство от въззивния съд, включително и евентуално администриране от него на касационни жалби по чл. 247, ал. 4 от ГПК, същият следва да изпрати делото отново на ВКС за произнасяне по реда на чл. 288 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за преценка за провеждане на производство по реда на чл. 247 от ГПК – съобразно изложеното в мотивите към настоящото определение, след което делото да се изпрати отново на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл. 288 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: