2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
гр. София, 27 декември 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2956 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба на ищцата М. Г. Б. и касационна жалба на ответниците Н. Н. П. и М. И. П. срещу въззивно решение № 556/07.03.2019 г., постановено по реда на чл. 294 от ГПК по гр. дело № 2467/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС). Ответниците обжалват въззивното решение в частта, с която са осъдени да заплатят на ищцата сумата 21 433 лв. – над присъдената с първоинстанционното решение по делото, сума 10 217 лв., ведно със законната лихва и разноските. В касационната жалба на ищцата се сочи, че тя обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част над присъдената сума 31 650 лв. и относно разноските, като моли да ? се присъди още и сумата 20 350 лв., ведно със законната лихва върху нея.
С исковата си молба по делото ищцата е предявила иска си за сумата 52 000 лв. С първоинстанционното решение № 1865/02.03.2016 г. по гр. дело № 18704/2014 г. на Софийския градски съд (СГС) искът е квалифициран като такъв с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и е частично уважен за сумата 10 217 лв., като е отхвърлен за разликата над тази сума. Въззивна жалба е подала само ищцата – срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение. При първото разглеждане на делото от въззивната инстанция е постановено решение № 503/06.03.2017 г. по гр. дело № 4574/2016 г. на САС, с което искът е преквалифициран като такъв с правно основание чл. 34, във вр. с чл. 57, ал. 2 от ЗЗД и първоинстанционното решение е потвърдено в обжалваната отхвърлителна част. Това въззивно решение е отменено с решение № 98/10.05.2018 г. по гр. дело № 3722/2017 г. на Върховния касационен съд (ВКС) и делото е върнато на САС за ново разглеждане от друг съдебен състав.
При новото разглеждане е постановено обжалваното и от двете страни въззивно решение № 556/07.03.2019 г. Видно от мотивите към него, САС е формирал воля относно предмета на въззивната жалба на ищцата, а именно – че първоинстанционното решение е обжалвано в отхвърлителната част за разликата над присъдената сума 10 217 лв. до пълния предявен размер на иска от 52 000 лв. Искът е квалифициран като такъв с правно основание чл. 57, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД и е формирана и воля за основателност на същия до размер 31 650 лв., както и че обжалваното първоинстанционно решение следва да се отмени в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата 10 217 лв. до сумата 31 650 лв., като се постанови присъждане на разликата, възлизаща на сумата 21 433 лв.
В самото въззивно решение № 556/07.03.2019 г. (диспозитива му), така формираната воля е точно изразена в отменителната и осъдителната част на решението, като първоинстанционното решение е отменено в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата 10 217 лв. до сумата 31 650 лв., или – за сумата 21 433 лв., която сума ответниците са осъдени да заплатят на ищцата като допълнително обезщетение на основание чл. 57, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД. Също в самото въззивно решение (диспозитива му), обаче е посочено и че „в останалата част“ първоинстанционното решение „не е обжалвано и е влязло в сила“ (а не както е формираната в мотивите воля – че същото е обжалвано в отхвърлителната част за разликата над присъдената сума 10 217 лв. до пълния предявен размер на иска от 52 000 лв.).
От горното следва, че са налице данни за допусната очевидна фактическа грешка в обжалваното въззивно решение 556/07.03.2019 г. Констатирането и евентуално – поправката на такава грешка, съгласно разпоредбите на чл. 247 от ГПК, е от компетентността на съда, постановил съдебния акт, в случая – САС. Преди това произнасяне по реда на чл. 247 от ГПК от въззивния съд, респ. – преди ясното очертаване на предмета, по който е постановено въззивното решение, предвид и съдържанието на подадената от ищцата касационна жалба – срещу такава отхвърлителна част от него, за каквато не е постановен диспозитив, не би могло да се развие производството пред касационната съдебна инстанция, включително във фазата му по селектирането на двете касационни жалби по реда на чл. 288 от ГПК. Това налага връщане на делото на въззивния съд за преценка и евентуално произнасяне по реда на чл. 247 от ГПК. След приключването на това производство от въззивния съд, включително и евентуално администриране от него на касационни жалби по чл. 247, ал. 4 от ГПК, същият следва да изпрати делото отново на ВКС за произнасяне по реда на чл. 288 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за преценка за провеждане на производство по реда на чл. 247 от ГПК – съобразно изложеното в мотивите към настоящото определение, след което делото да се изпрати отново на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл. 288 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: