5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 856
София.29.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 713/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Ай Ти Концептс” Г. и на [фирма] срещу решение № 2110 от 03.11.2015 г. по т.д. № 4662/2014 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, девети състав.
Касаторът ищец – „Ай Ти Концептс” Г. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 1262 от 07.08.2014 г. по т.д. № 6921/2012 г. на Софийски градски съд, VІ-9 състав, за отхвърляне на исковете за разликата над 16 480.12 лв. до пълния предявен размер от 107 064.40 лв. Твърди, че в резултат на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, въззивният съд е формулирал погрешни и необосновани правни изводи. Изразява се несъгласие със становище на съда за преклудирано право на дружеството да иска събиране на доказателства, вкл. и за поставяне на допълнителна задача на графологичната експертиза, необходима за изясняване на спора от фактическа страна. Подробни съображения са изложени в жалбата, с искане за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново въззивно разглеждане.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. Дали е щял да достигне до друг правен извод въззивният съд, ако беше допуснал и събрал поисканите от ищеца доказателства, които са необходими за изясняване на делото от фактическа страна и 2. Следва ли въззивният съд да допусне нови доказателства и доказателствени искания при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Касаторът се позовава на допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид приложените решения на ВКС.
В изложението се поддържа и, че „спорът по делото е от съществено значение както в конкретния случай, така и има значение за развитието на правото изобщо”, като това твърдение е основано на процедурата по оспорване истинността на документ и неговата проверка по реда на чл.193-194 ГПК.
Касаторът ответник обжалва въззивното решение в частта, с която след отмяна на решението на първата инстанция, ЕТ е осъден да заплати на ищцовото дружество сумата 16 480.12 лв. Твърди неправилност на решението в тази част, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Изразява несъгласие със изразеното от въззивната инстанция становище за несъществуване на вземането на [фирма] в размер на 8 340 евро, без да е съобразено изричното признание на цедента за дължимостта на тази сума, обективирано в споразумение за прихващане от 11.06.2009 г. По съображения в жалбата се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявените обективно съединени искове.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Каква е доказателствената стойност на частен свидетелстващ документ, в който издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти и 2. Необходимо ли е доказването с други доказателствени средства на факт, доказан с документ, съдържащ признание на неизгодни факти за подписалата го страна, който документ не е опроверган от противната страна като авторство и съдържание. По първия въпрос се поддържат допълнителните основания по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а по втория – само т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложените съдебни актове.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да постанови решение за частично уважаване на осъдителните искове, основани на чл.99 ЗЗД, във вр. с чл.53 и чл.59 от Конвенцията на О. относно договорите за международна продажба на стоки, въззивният съдебен състав на Софийски апелативен съд е приел следното: Сключване на валидно споразумение за прихващане от 11.06.2009 г. между „Евинт” АГ, представлявано от С. Х. и [фирма], което е породило погасителен ефект до размер на 46 362.50 евро по съответни фактури, признати от „Евинт” АГ като дължими на ответника комисионни за извършени на територията на Република България сделки за продажба на оборудване за визуален контрол, като споразумението е сключено преди съобщаване на длъжника на договор за цесия, сключен на 27.05.2009 г. между „Евинт” АГ/цедент/ и „Ай Ти Концептс” Г.; Липса на погасителен ефект на прихващането спрямо задължения на цедента към ответника до размер на 8 340 евро, поради недоказване възникването и съществуването на такова вземане към момента на подписване на споразумението; Н. на направено от ищеца оспорване истинността на представеното от ответника споразумение за прихващане, предвид категоричното заключение на допуснатата във въззивното производство, по реда на чл.266, ал.3 ГПК, почеркова експертиза, според която, подписът за „Евинт” АГ е положен от посоченото в него лице – С. Х.; Преклудиране на възраженията на ищцовото дружество за евентуална неистинност на споразумението за прихващане поради използване на бланкет.
След преценка на доказателствения материал по делото и доводите на страните, решаващият състав е извел извод за основателност на цедирани на ищцовото дружество, непогасени чрез прихващането вземания и непогасени вземания след съобщаване на цесията на ответника – 27.07.2012 г., до общ размер от 16 480.12 лв. Тази сума съставлява сбор от непогасен остатък от фактура № RE-0192/04.05.2007 г. и изцяло непогасени вземания по още три фактури: RE – 0248/24.09.2007 г., RE – 0357/13.11.2008 г. и RE – 375/22.12.2008 г.
Настоящият състав на ВКС приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Формулираните от касатора ищец въпроси са изцяло относими към правилността на обжалваното въззивно решение, което е видно и от обосноваването на тези въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. От друга страна, въпросите са изведени въз основа на твърдения на този касатор за надлежно въведено възражение за използване на бланкет за споразумението за прихващане между ЕТ-ответник и дружеството – цедент и своевременно /след запознаване с оригинала на споразумението/ заявено оспорване истинността на документа в този смисъл, както и твърдения за наличие на предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК по отношение на поисканата във въззивното производство допълнителна графологична експертиза. Тези твърдения обаче не са възприети от решаващия състав на Софийски апелативен съд, което определя съотносимостта на поставените въпроси към основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК.
Съгласно задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, при селектиране на касационните жалби не би могло ВКС да се произнася по правилността на обжалвания съдебен акт, предвид разликата между основанията за достъп до касация от общите основания за неправилност на решението. Съобразявайки тези постановки на ТР № 1/2009 г. следва да се направи извод за недоказаност на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Независимо от поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, във втората част от изложението на основанията за достъп до касация не е изведен конкретен правен въпрос, свързан с приложението на чл.193-194 ГПК. Липсата на такъв въпрос и съответно недопустимостта касационната инстанция служебно да изведе, въз основа на доводите на касатора, обуславящ правен въпрос, съставлява достатъчно основание за недопускане на обжалването. В този смисъл е и цитираното тълкувателно решение.
Като недоказано следва да се прецени общото основание за допускане на касационно обжалване и по поставените от касатора ответник правни въпроси. В обжалваното осъдително въззивно решение липсва изрично произнасяне по доказателствената стойност на споразумението за прихващане от 11.06.2009 г. и за необходимостта от други доказателства, при наличие на обективирано в споразумението признание на неизгоден за цедента факт. Решаващите правни изводи на въззивната инстанция са основани на преценката доколко е настъпил погасителен ефект въз основа на представеното от ответника споразумение за прихващане и относно кои насрещни вземания на подписалите споразумението лица. По отношение на поставените от ЕТ въпроси е напълно относимо изложеното по-горе, а именно – за относимостта на въпросите към инвокираните в касационната жалба основания за неправилност на решението в атакуваната част и недопустимостта ВКС да се произнася по тях в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2110 от 03.11.2015 г. по т.д. № 4662/2014 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, девети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: