О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№72
гр. София, 09.02.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 09 февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 91по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на управителя на [фирма]-с.К. срещу определение № 499/30.11.2015 г. г. по в.ч.т.д. №733/2015 на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 2127 от 09.10.2015 г. по т.д. №73/2014 г. на ОС-Стара Загора , с което е върната въззивна жалба на същия жалбоподател срещу постановеното по решение по т.д. № 73/2014 г. на ОС-Ст.З., поради невнасяне в законовия срок на държавна такса.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Частният касатор се позовава на основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма]-гр. П. изпраща отговор на същата, в който изразява становище за липса на основания за допускане на касация, съответно за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на разпоредбата на чл. 261 т.4 ГПК, изискваща към въззивната жалба да бъде приложен документ за внесена държавна такса. Липсата на такъв документ води до оставяне без движение на самата въззивна жалба до внасяне на такса и представяне на платежен документ за това в едноседмичен срок от уведомяването на въззивника. Не се спори,че последният е бил надлежно уведомен, но не е внесъл определената от съда като дължима държавна такса от 6 404,44 лева, поради което и с обжалваното определение е счетено за правилно връщането на въззивната жалба от администриращия съд, съгласно чл.262 ал.2, т. 2 ГПК. Въззивният съд е изложил и своите съображения за това, че липсата на парични средства в едно търговско дружество, съответно в лицето на неговия управител-физическо лице за заплащане на държавна такса, не санира недостатъка на самата въззивна жалба състоящ се в невнасяне на същата.
Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове наличие на основание за допускане до касация касаторът е длъжен да формулира правни въпроси, с оглед преценката им по допълнителните критерии за това, визирани в чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК. В случая настоящият жалбоподател е формулирал правен въпрос, като се е позовал,че същият е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане до касация. Наведеният въпрос е: следвало ли е дружество, което не развива търговска дейност и имуществото му е предмет на разпродажба по ЗОЗ и единственият съдружник по него е пенсионер да заплаща държавна такса.
По така формулираният въпрос не е налице посоченото основание за допускане до касация, тъй като ясната и непротиворечива по смисъл правна уредба, както и многобройна практика изключва основанието по чл.280 ал.1,т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.71 ал.1 ГПК императивно повелява събирането на държавна такса по всички производства по ГПК, при това събирането им следва да става при предявяване на искането за защита или съдействие от съда.-чл.73 ал.3 ГПК. Освобождаването от това задължение е възможно при точно определени в закона предпоставки само за страни-физически лица-чл.83 ГПК и за държавата, държавни учреждения, Б. и общините-чл.84 ГПК . Законодателят не е предвидил изобщо подобна възможност за търговските дружества.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.№ 499/30.11.2015 г. г. по в.ч.т.д. №733/2015 на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.