Определение №549 от 43713 по ч.пр. дело №1595/1595 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549

Гр. София, 05.09. 2019 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на 19.07.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 1595/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ФИДЕЛИТИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ ЕООД, приподписана съгласно чл.284 ал.2 ГПК от процесуален пълномощник, против определение № 820/07.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 622/2019 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав. С него е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 2500 от 04.05.2018 г. по т.д.№ 33/2011 г. по описа на Софийския градски съд, VІ-3 състав, с което не е уважена молбата на жалбоподателя по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от задължението за внасяне на дължимата държавна такса по подадената от него въззивна жалба.
В частната жалба се съдържат доводи, че обжалваното определение е неправилно, поради противоречието му с европейското законодателство. Като основание за допускане на касационен контрол жалбоподателят релевира основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси: 1/ Следва ли решението по дело С-279/09 от 22.12.2010 г. на СЕС, което допуска предоставянето на правна помощ, включително освобождаването от държавна такса и разноски на юридически лица по национални съдебни спорове, постановено във връзка с тълкуването на чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да бъде прилагано по отношение на търговските дружества; 2/ Следва ли принципите на равностойност и ефективност, заложени в правото на Европейския съюз, съответно правото на ефективен и справедлив съдебен процес, съобразно чл.47 ал.2 и ал.3 от Хартата на основните права на Европейския съюз и практиката по цитираното дело, да допуснат в случая на търговското дружество да бъде предоставена правна помощ /в т.ч. освобождаване от държавна такса и разноски/, с оглед невъзможността за заплащане на такива. Моли се обжалваното определение да бъде допуснато до касационна проверка и отменено, а жалбоподателят да бъде освободен от държавна такса в размер на 19 960 лв.
Насрещната страна по частната жалба – КОНСОЛИД КОМЕРС ЕАД, чрез процесуален пълномощник, в срока по чл.276 ал.1 ГПК изразява становище, че обжалваното определение е правилно, като жалбоподателят цели единствено забавяне на производството по делото. По други дела между страните ФИДЕЛИТИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ ЕООД заплаща такси, разноски и адвокатски хонорари.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните във връзка с предмета на спора, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и насочена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт на въззивен съд по смисъла на чл.274 ал.3 т.1 ГПК вр. т.5 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС.
За да потвърди определението на СГС в посочения по-горе смисъл, съставът на въззивния съд е посочил, че съгласно чл.83 ал.2 ГПК липсата на средства е основание за освобождаване от задължението за такси и разноски само на физически лица. Юридическите лица, в частност търговските дружества, не подлежат на освобождаване от такси на това основание. Предвид изключителния характер на нормата, приложението на същата не може да бъде разширявано по тълкувателен път.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. В него съдът не се е произнасял по въпросите по см. на чл.280 ал.1 ГПК, поставени от частния жалбоподател, доколкото както искането му по чл.83 ал.2 ГПК, така и частната жалба против определението на първата инстанция са бланкетни – правно и фактически необосновани. Следователно, посочените въпроси не са станали част от спорния предмет и не са обусловили решаващата правна воля на съда, поради което не удовлетворяват общия селективен критерий на ГПК за достъп до касационен контрол.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 820/07.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 622/2019 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top