О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
София, 04.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1869/2019 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 255 от 18.04.2019 г. по ч.т.д. № 195/2019 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 225 от 18.01.2019 г. на Окръжен съд – Варна за спиране на производството по т.д. № 794/2018 г., на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до окончателното приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм.дело № 8493/2015 г. на Административен съд София-град.
Частният касатор поддържа доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното определение. Счита за неправилно изразеното от АС-Варна разбиране, че количеството електрическа енергия, което се изкупува по преференциални цени, се определя от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР. В жалбата се твърди, че посоченото решение не определя нетното специфично производство, нито размера на количеството електрическа енергия, което се изкупува по преференциални цени. Сочи се, че Решение № СП-1 съставлява декларативен административен акт и затова отмяната му не може да пороци сочените от въззивния съд последици, а именно – отпадане на един от ценообразуващите елементи в процесното правоотношение. По съображения в частната касационна жалба се иска касиране на въззивното определение и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд, в качеството му на контролна инстанция в частното производство, да вземе предвид и да обсъди всички наведени в частната жалба възражения на страните относно правилността на обжалваното определение; 2. Налице ли са основанията на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по търговски спор, възникнал от облигационна връзка със смесен фактически състав, до приключване на административно производство по оспорване валидността и законосъобразността на декларативен административен акт, който не е елемент от фактическия състав, а единствено декларира вече известни факти от други административни актове – елементи на фактическия състав и 3. Допустимо ли е с искане по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по търговски спор, породен от приложението на декларативен индивидуален административен акт, издаден от КЕВР по реда на ЗЕ, да се дерогира законово признатата предварителна изпълняемост на административния акт. Към изложението е приложена практиката на ВКС, на която е основан поддържания допълнителен селективен критерий.
От ответника по частната касационна жалба – „Марк 2“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник, е постъпил писмен отговор, в който изцяло се оспорва искането за достъп до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, съставът на Апелативен съд – Варна, след преценка на данните по делото, е приел, че висящото адм.дело № 8493/2015 г. по описа на Административен съд София-град, имащо за предмет валидността и законосъобразността на т.2.7 и т.2.8 от Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, има преюдициално значение за висящото исково производство, образувано по предявен от „Марк 2“ ЕООД иск за заплащане на цялото количество произведена и доставена ел.енергия през м.август 2015 г. по преференциални цени, вместо заплатената цена за излишък на балансиращия пазар за количествата над нетното специфично производство, установено в посочените части от решението на КЕВР.
Въззивният съд е изложил, че наличието на висящ административен спор съставлява основание за спиране на исковото производство, когато валидността и законосъобразността на административния акт имат значение за възникването, изменението или погасяването на субективните права, предявени за защита с исковата молба. В мотивите към определението е отразено, че Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. представлява индивидуален административен акт и макар и да не определя пряко цените за изкупуване, има значение за прилагането на утвърдените цени с Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на ДКЕВР, тъй като определя количествата електрическа енергия, които следва да се изкупуват по преференциални цени. Възприетият от АС-Варна преюдициален характер на висящото административно производство е основан и на обратното действие на отмяната на оспорения административен акт. Посочено е, че отмяната на т.2.7 и т.2.8. от Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, имащи отношение към определянето на цената на изкупуване на произведената електрическа енергия, ще обуслови отпадането на един от ценообразуващите елементи, който е основен в спорното правоотношение. При извеждане на тези съображения въззивният съдебен състав се е позовал и на цитирана в определението практика на ВКС.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е този, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда. В цитирания акт на нормативно тълкуване е посочено, че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, а не за правилността на постановения съдебен акт.
Съобразявайки ясното разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване от основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК, изведено в задължителните за съдилищата мотиви към т.1 от ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че първият правен въпрос е пряко релевантен към правилността на атакуваното въззивно определение.
Останалите формулирани от частния касатор процесуалноправни въпроси не съответстват на изискванията по чл.280, ал.1 ГПК. При произнасяне по предпоставките за спиране на производството по търговския спор, въззивният съд не е квалифицирал оспорения административен акт като „декларативен“; нито е квалифицирал облигационната връзка между страните, а и липсва произнасяне доколко е допустимо спирането на производството по търговския спор на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК да дерогира законово призната предварителна изпълняемост на административния акт.
Поради неустановеност на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, ВКС не дължи произнасяне по релевираното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, в какъвто смисъл са и постановките в т.1 от посоченото по-горе тълкувателно решение.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 255 от 18.04.2019 г. по ч.т.д. № 195/2019 г. на Апелативен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: