3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
София, 05.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2619/2018 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. Р., гражданин на И., чрез процесуалния му пълномощник – адв. Д. П., против определение № 1895 от 18.06.2018 г. по т.д. № 1491/2017 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на срока за обжалване на постановеното въззивно решение № 1785 от 20.07.2017 г.
В частната жалба се поддържат доводи, че адв.И. В. е разполагал с конкретни процесуални права, ограничени до представителство във въззивното производство и съответно, изчерпани с приключване на устните състезания пред въззивния съд. Твърди се, че с оглед така учредената представителна власт на адв. В., съобщението за решението е следвало да бъде връчено лично на страната по делото – М. Р., което не е било извършено. Последният е бил убеден, че представителните права на адв. В. са до приключване на устните състезания пред САС и не е предполагал, че решението няма да му се връчи лично на него, не е могъл да преодолее и препятствието, тъй като не живее в България е няма възможност да проверява заведеното от него дело.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от Х. С. – синдик на „Витоша Ризорт 2000” ООД /н/, в който се поддържат доводи за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, след разглеждане на подадената от М. Р. молба с вх.№ 688/15.01.2018 г. по предвидения в чл.66, ал.1 ГПК ред, съдебният състав на Апелативен съд – София е приел, че сочените от молителя причини за пропускане на срока за депозиране на касационна жалба срещу въззивното решение, а именно: липсата на предположение, че решението няма да се връчи лично на страната и невъзможност за проверка на заведеното дело по причина, че ищецът – въззивник не живее в България, не съставляват твърдения за факти от обективната действителност, които стоят извън волята на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно не могат да бъдат предвидени. Въззивният съдебен състав е отчел, че възраженията на молителя, свързани с обема на представителната власт на процесуалния му пълномощник – адв. И. В., са били предмет на разглеждане по приложеното ч.т.д. № 403/2018 г. на ВКС, І т.о. С постановеното по това дело определение № 103/26.02.2018 г. е потвърдено разпореждането от 20.12.2017 г. на съдията докладчик от САС за връщане, като просрочена, на депозираната от М. Р. касационна жалба. Съдебният състав на І т.о. е изложил подробни правни аргументи относно представителната власт на адв. В., включваща и връчването на съобщение с препис от въззивното решение, което е надлежно сторено.
Обжалваното определение е валидно и процесуално допустимо, а по същество е правилно.
При постановяването му, компетентният въззивен съдебен състав правилно е преценил, че твърденията на молителя са свързани с негови субективни възприятия и очаквания, но не съставляват твърдения за настъпване на обективни обстоятелства, които да не е могъл да преодолее, и които са станали причина да не се спази определен в чл.283 ГПК преклузивен срок за касационно обжалване на решението на САС. Обосновано е и становището на администриращия касационната жалба съд, че изтъкнатите от молителя факти: за невладеене на български език и поради това за липса на реална представа какво е записано в адвокатското пълномощно, както и за особено големия размер на цената на иска, не са релевантни към молбата за възстановяване на срока за обжалване.
Във връзка с обхвата на учредената представителна власт на адв. В. е налице влязло в сила определение, което правилно е отчетено от САС. Поддържаните от частния жалбоподател доводи в тази насока, по съществото си възпроизвеждат оплакванията, обективирани и в частната жалба срещу разпореждането за връщане на просрочената касационна жалба. Тези доводи са пряко относими към развилото се производство по приложеното ч.т.д. № 403/2018 г. на ВКС, І т.о., а не към искането за възстановяване на срока за касационно обжалване, тъй като по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК особеното непредвидено обстоятелство следва да е настъпило през времетраенето на срока, който е пропуснат. Моментът на настъпване на особеното непредвидено обстоятелство е изяснен по категоричен начин не само в доктрината, но и в непротиворечивата практика на ВКС, надлежно публикувана в правно-информационните системи, като този момент не може да предхожда или да е последващ спрямо времетраенето на срока.
Частният жалбоподател не се позовава на обективни причини за процесуално бездействие в рамките на срока по чл.283 ГПК, започнал да тече от надлежно връчване на съобщението, заедно с препис от въззивното решение, на адв. В., който е бил посочен от страната и като съдебен адресат/ чл.40 ГПК/. Според трайната съдебна практика, обективна невъзможност за страната да извърши съответното процесуално действие до изтичането на определен срок, би могло да бъде напр. – внезапно заболяване, природно бедствие и др., които да не са могли да бъдат преодолени, независимо от положените усилия от страната. След като не се твърдят особени непредвидени обстоятелства по см. на чл.64, ал.2 ГПК и такива не се установяват, то искането за възстановяване на срока за касационно обжалване на решението по т.д. № 1491/2017 г. на САС, правилно не е уважено с атакуваното определение, което следва да се потвърди.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1895 от 18.06.2018 г. по т.д. № 1491/2017 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: