О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
Гр. София, 20.03.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 818/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. А. Банков и ТБ ПЕРФЕКТ ЕООД, двамата чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2451 от 23.10.2018 г. по в. т. д. № 729/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 13-ти състав. С обжалваното решение е потвърдено решение № 2132 от 15.11.2017 г. по т. д. № 673/2017 г. по описа на Софийския градски съд, VI-4 състав, в частта, с която е признато за установено, на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.430 ТЗ, че в полза на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД съществуват срещу солидарно отговорните длъжници – настоящи касатори, вземания на банката по договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 08.07.2008 г. и сключените към него споразумения и договор за встъпване в дълг от 05.07.2013 г., в размер на: 25 937.98 лв. – главница, ведно със законната лихва от 06.07.2015 г. до окончателното плащане; 4 714.59 лв. – договорна лихва за периода 20.11.2013 г. – 05.07.2015 г.; 3 038.52 лв. – неустойка под формата на наказателна лихва за горепосочения период, както и са присъдени разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на въззивното решение. Оспорват се изводите на съда, че касаторите дължат падежиралите в хода на процеса вноски, както и възможността по отношение на тях да намери приложение чл.235 ал.3 ГПК, като се поддържа, че поради ненастъпила надлежно предсрочна изискуемост на кредита /необявена на длъжниците/, искът следва да се отхвърли изцяло. По подробно изложени съображения в посочения смисъл се моли обжалваното решение да бъде отменено, с присъждане на сторените разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните групи въпроси: 1/ Кога искът по чл.422 ГПК следва да се определи само във връзка с чл.430 ТЗ и кога – във връзка с чл.430 ТЗ и вр. чл.79 ЗЗД – каква е разликата между двете правни основания на исковата претенция, кога и при какви случаи следва да се квалифицират исковете по двете хипотези. Налице ли е произнасяне по непредявен иск, когато искът е определен с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.430 ТЗ, но не по чл.79 ЗЗД, а с решението по делото се установява дължимост само на падежиралите вноски. Допустимо ли е съдът по иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.430 ТЗ да се произнесе за падежиралите вноски по погасителен план, когато срокът на договора за банков кредит не е изтекъл; 2/ Съдът задължен ли е служебно / по негова инициатива да извършва проверка и служебно / по инициатива на съда да се произнесе и установи със сила на пресъдено нещо дължимостта на падежиралите вноски по договор за банков кредит, когато кредиторът не е поискал изрично това в исковата молба и нито един от документите, дали основание на заповедния съд да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист, включително обявлението за предсрочна изискуемост не сочи разделност на изискуемите суми – суми с настъпила изискуемост и суми, изискуеми вследствие изявлението на кредитора. Следва ли в заявлението по чл.417 ГПК и в исковата молба да са изрично посочени конкретните падежирали вноски съгласно договора за банков кредит и погасителния план към него и техният размер, за да се установят те с решението по чл.422 ГПК. Следва ли в заявлението по чл.417 ГПК и в исковата молба по чл.422 ГПК да са диференцирани частите от вземането на ищеца за вноски и лихви с настъпил и ненастъпил падеж към датата на твърдяната предсрочна изискуемост и твърдението за дължимост следва ли да е разделено на такова, изискуемо поради падежирали месечни вноски и вземане, изискуемо поради настъпила предсрочна изискуемост, за да бъде уважена частично претенцията само за вземанията, които са падежирали и изискуеми по смисъла на чл.84 ал.1 ЗЗД преди подаване на заявлението в съда. 3/ Следва ли да се отхвърли искът по чл.422 ГПК вр. чл.430 ТЗ, ако решаващият съд приеме, че е доказан / основателен частично и кредиторът не е въвел изрично искане за обезсилване на издадения изпълнителен лист, а е претендирал само дължимост на целия кредит.
На последно място в изложението се повдига и въпросът за очевидната неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, за която са изложени конкретни доводи.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор оспорва нейната основателност, както и поддържа, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване.
За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирани страни, в срока по чл.283 ГПК и атакуваният акт подлежи на касационен контрол, поради което е допустима.
За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е приел от фактическа страна наличие на задължения на ответниците по договор за банков кредит, възникнали за дружеството с подписването му и съгласно допълнително споразумение № 1/05.07.2013 г., а по отношение на физическото лице – с подписване на договор за встъпване в дълг, сключен също на 05.07.2013 г. По отношение на изпратените от банката уведомления за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем е установено, че същите не са подписани от лицето, посочено като техен получател /Л. Банкова – съпруга/. С помощта на вещо лице са установени размерите на задълженията по договора за овърдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта, с оглед това, че същите не са били редовно обслужвани – със забавяне в плащанията и изцяло погасени само първа и втора вноски. Вещото лице е установило и размера на падежиралите вноски към 06.07.2015 г.
От правна страна въззивният съд е констатирал допустимостта на обжалваното решение, споделил е решаващите изводи в него и е препратил към тях, излагайки следното: Банката не е уведомила надлежно длъжниците за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, съгласно т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК, поради което такава по смисъла на чл.60 ал.2 ЗКИ не е настъпила. Предмет на установителния иск е вземането, основано на представеното от кредитора извлечение от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от валиден договор за кредит, с който както общият размер на задължението, така и отделните му компоненти и начинът на погасяване са определени при сключването му, на което основание възражението за недопустимост на постановеното решение е счетено за неоснователно. По същество съдът е споделил практиката на ВКС, според която на основание чл.235 ал.3 ГПК, при липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост и същевременно неточно изпълнение на договора за кредит, следва да се вземе предвид неизпълнената част от задължението, съставляваща сбора на непогасените вноски с настъпил падеж към момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция. Наличието на предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост е от значение за дължимостта на месечните анюитетни вноски за главницата, които не са падежирали към момента на предявяване на исковата претенция, но не и относно тези, които са изискуеми по силата на сключения договор за кредит – същите подлежат на присъждане, респ. установяване като дължими.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, по следните съображения:
Поставените от касаторите спорни към момента на подаване на жалбата въпроси са окончателно разрешени с постановяването на ТР № 8/02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 8/2017 г. в смисъла, възприет в обжалваното решение. Според него, допустимо е предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз осонва на документ. Искът може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в същото заявление и в исковата молба по чл.422 ал.1 ГПК не е условие нито за редовност на исковата молба, нито за уважаване на предявения установителен иск.
С оглед изложеното, не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Въпросът относно правилната правна квалификация на иска сам по себе си няма значение за крайния изход от спора, доколкото съдът е разгледал същия съобразно въведените фактически основания и тяхното правно значение в съответствие с цитираното по-горе ТР № 8/02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС. Последното изключва и решението да е очевидно неправилно или вероятно недопустимо, включително според доводите на касаторите. Не е налице произнасяне по непредявен иск, а останалите доводи съставляват единствено оплаквания по смисъла на чл.281 т.3 ГПК за процесуална незаконосъобразност на съдебния акт и не попадат в приложното поле на чл.280 ал.2 ГПК.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2451 от 23.10.2018 г. по в. т. д. № 729/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 13-ти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: