4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№567
София, 19.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 217/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК [ЕИК], със съдебен адрес [населено място], [улица], ап.19, чрез процесуалния си пълномощник адвокат Х. Х., срещу решение № 1681 от 01.08.2014 г. по т.д. № 4580/2012 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, пети състав, с което след частична отмяна на решение № 1163 от 01.07.2013 г. по т.д. № 3299/2012 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 9 състав, [фирма] е осъдено да заплати на Държавно горско стопанство Г., в качеството му на териториално поделение на Югозападно държавно предприятие, ЕИК [ЕГН], сумата 14 004.26 лв. – обезщетение за неизпълнен договор № П-003/2008 г. за покупко-продажба на прогнозно количество дървесина и дърва за огрев.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Според касатора, при постановяване на решението са обсъдени неприети от въззивния съд писмени доказателства, а от друга страна не са обсъдени всички негови доводи. Твърди се, че ищецът не е представил надлежни доказателства, установяващи исковата претенция по размер, но независимо от това въззивният съд неправилно се е позовал на едностранно подписана спесификация и на твърдения на ищеца за продажба на неизкупената дървесина на значително по-ниски цени.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: „1. Допустимо ли е съдът да постанови решението си единствено въз основа на твърденията на ищеца за размера на понесената от него вреда, въпреки че тези твърдения са оспорени от ответника и за размера на вредата не са представени никакви доказателства? Може ли съдът да приеме, че твърденията на ищеца, с които заявява, че е понесъл по-малка вреда от първоначално заявената, да се приемат за признаване на неблагоприятен за ищеца факт, въпреки, че няма никакви доказателства за пълния размер на твърдяната щета? 2. Допустимо ли е съдът да формира вътрешното си убеждение на основание само твърденията и доводите на ищеца, без да обсъди направените от ответника оспорвания и възражения” Поддържа се допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с позоваване на решение по гр.д. № 1163/2010 г., решение по гр.д. №5659/2013 г., решение по гр.д. № 1321/2009 г. и решение по гр.д. № 1863/2010 г. на ВКС, IV г.о.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София, след самостоятелна преценка на релевантните факти и доказателства и доводите на страните, е приел за безспорно установено, че претендираното количеството дървесина – 328.27 куб.м., предмет на процесния договор за покупко-продажба, е останало незаплатено и неизвозено от ответното дружество. Размерът на доказания по основание иск е определен въз основа на приложената неоспорена спесификация, както и заявените от ищеца неизгодни факти за последващо преоценяване и продажба на дървесината на трето лице, при приложение и на разпоредбата на чл.162 ГПК. В мотивите към решението въззивният състав, след съобразяване на договорните клаузи, е счел за неоснователни доводите на дружеството – купувач за неизпълнение задължението на ищеца за издаване на превозни документи за дървесината. Не са възприети възраженията за изтекла погасителна давност, с оглед първоначалната искова молба,/ по приложеното гр.д. № 2150/2010 г. на СГС, постановеното решение по което е било отменено по реда на чл.305, ал.1, т.5 ГПК и делото върнато за ново разглеждане от първата инстанция/, както и възражението за недопустимост на предявения иск, с оглед влязлото в сила решение по приложеното гр.д. № 26863/2009 г., по съображения, основани на предмета на делата и обективните предели на силата на пресъдено нещо.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с преценката на доказателствения материал по делото и обсъждане на твърденията на страните, безспорно е значим за делото. Предвид подробната съобразителна част към атакувания съдебен акт, в случая не са налице данни за неизпълнение на задължението на решаващия въззивен състав да обсъди всички възражения и доводи на ответника, поради което и твърденията на касатора за допуснато отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в решение по гр.д. № 1163/2010 г. и решение по гр.д. № 1863/2010 г. на ВКС, IV г.о./ на които се позовава касатора по този въпрос/ са неоснователни.
Въпросите, поставени от дружеството-касатор в т.1 от изложението, не биха могли да обосноват наличието на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, по следните съображения: Преди всичко, тези въпроси са основани изцяло на поддържаното касационно основание по чл.281, т.3, предл. второ ГПК, което е видно от мотивите в изложението. В т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е направено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, като изрично е постановено, че правилността на решаващите изводи на въззивния съд не подлежат на преценка в производството по селекция на касационните жалби. В случая, твърденията на ищеца за реализиране на неизвозената и незаплатена от ответника дървесина, съобразно преокачествен ценоразпис, както и изявлението в тази връзка, че разликата в размер на 14 004.26 лв. е реалната загуба на ТП”Д. Г.”, са извършени в изпълнение на указанията на въззивния съд, дадени с разпореждане от закрито заседание от 09.12.2013 г. /т.3/. Посочените въпроси са основани и на твърденията на ответното дружество/сега касатор/ за липса на годни доказателства за размера на исковата претенция, които не са възприети от решаващия въззивен състав не само по съображения за последващо оттегляне на оспорването на приложение към договора, установяващо цената на договореното количество дървесина, но и с оглед разпоредбата на чл.162 ГПК. Що се касае до квалифициране на писменото заявление на ищеца, поддържано и в съдебно заседание, за реализиране на процесната дървесина на по-ниска цена /съобразно ценоразпис за преокачествяването й/ и дали това съставлява признание на неблагоприятен факт, относим към реалния размер на вредата, това е изцяло в правомощията на въззивната инстанция при произнасяне по съществото на спора. В случая, не се касае за правен въпрос, произнасянето по който е обусловил изхода на спора в атакуваната осъдителна част, поради което не е налице поддържаната основна предпоставка за достъп до касация.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия,второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1681 от 01.08.2014 г. по т.д. № 4580/2012 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, пети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: