3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
гр. София, 26.09.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 18 септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1761 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на пълномощника на [фирма]-гр. София срещу определение №251/25.01.2017 г. на САС, постановено по ч.гр.д. № 5507/16, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу определение от 28.06.2016 г. по гр.д. № 12 496/2011 г. на СГС, ГО, І-17 с-в, с което е отменено допуснато в полза на ищеца по същото дело К. Н. Белазелкова, по иска й срещу [фирма]-гр. София, обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти в [населено място].
Ответникът по частната жалба К. Н. Белазелкова не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, с което е преценил като недопустима частната жалба, съдът се е позовал на липсата на правен интерес на жалбоподателя-ответник по иска, обезпечението на който се отменя по реда на чл.402 ГПК, в случая: по молба на самия ищец. Изложени са съображения,че във всички случаи, определението за отмяна на обезпечението и вдигането на наложената възбрана върху имотите на ответника-частен жалбоподател ползва последния и следователно същият няма интерес да го обжалва. Това положение не се променя от обстоятелството, че възбранените имоти са били продадени в рамките на изпълнителен процес и постановлението за възлагането им е влязло в сила.
В настоящата частна жалба се изтъква, че така изложените съображения са неиздържани от гледна точка на „житейската логика”, тъй като само по себе си възбраната върху имотите, наложена като обезпечителна мярка по молба на ищеца ползвала и ответника и купувачите по проданта в изпълнителното производство като защита по отношение на трети лица от претенции върху имота.
Горните доводи са лишени от правна аргументация: обезпечението на иска облагодетелства изцяло ищеца,по чиято молба се допуска и вменява в полза на ответника единствено задълженията да не се разпорежда с възбраненото имущество и да не го уврежда–арг. от чл.401 ГПК във връзка с чл.451-453 ГПК, без от него да произтичат пряко каквито и да е права за ответника относно възбраненото имущество. От тук и следва споделеният и от настоящата инстанция извод на съдилищата по същество, че ищецът-молител в обезпечителното производство, може да поиска по всяко време на процеса отмяната на наложеното обезпечение и съдът е длъжен да уважи молбата /, без за това да се иска становище, съотв. съгласие от ответника. Това не изключва отговорността на ищеца в хипотезата на чл.403 ал.1 ГПК за периода на действие на обезпечителната мярка.
От всичко изложено следва изводът, че само по себе си определението на съда за отмяна по реда на чл.402 ГПК на допуснато с предходно определение обезпечение на иска чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, със своите правни последици не отрича и не застрашава никакво субективно право на ответника, поради което и липсва какъвто и да е правен интерес от неговото обжалване , от което следва и неговата принципна необжалваемост от страна на последния, поради липса на правен интерес от това.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №251/25.01.2017 г. на САС, постановено по ч.гр.д. № 5507/16 по писа на същия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.