О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
Гр. София, 24.03.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.дело № 1442/2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. ЗАСТРАХОВАНЕ АД [населено място], чрез ю.к. Р., против решение № 282/15.02.2016 г., постановено по гр.д.№ 3084/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, в частта, с което е оставена без уважение молбата на настоящия касатор по чл.250 ГПК за допълване на постановеното по делото решение № 2380/03.12.2015 г.
В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение, по следните съображения: Въззивният съд е бил надлежно сезиран с петитум за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с което искът с правно основание чл.226 КЗ /отм./ е бил уважен ведно със законната лихва върху главницата за времето от 19.10.2008 г. до 25.06.2009 г., при своевременно направено, но неразгледано възражение за погасяване на вземането за лихви /в посочения период/ по давност. Както в обстоятелствената част на мотивите, така в диспозитива на въззивното решение няма данни съдът да е разгледал въззивна жалба в тази част и да се е произнесъл по нея /не е отменил, но не е и потвърдил обжалваното решение относно законните лихви за посочения период/, вместо това е посочил, че в необжалваните части първоинстанционното решение е влязло в законна сила. Поради това, че съдът е пропуснал да се произнесе по част от надлежно въведения спорен предмет във въззивното производство и да обсъди релевираното правопогасително възражение, се твърди, че е налице пропуск, който съдът следва да бъде отстранен по реда на чл.250 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване на решението се основава на въпросите: Налице ли е непълнота на постановения съдебен акт по смисъла на чл.250 ГПК, ако въззивният съд не е разгледал жалбата на страната срещу първоинстанционното решение в частта по акцесорния иск за законна лихва и не е формирал воля по целия спорен предмет, надлежно очертан от страната в депозираната въззивна жалба? Как следва да бъде отстранен пропускът на въззивния съд да се произнесе по част от спорния предмет, въведен с въззивната жалба, както и по искането на жалбоподателя за отмяна на решението в частта по акцесорния иск за законна лихва – чрез искане за допълване на постановеното въззивно решение по реда на чл.250 ГПК или чрез обжалване на постановения съдебен акт като неправилен? Твърди се, че същите са разрешени при условията на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, за което се сочи съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба Ц. В. Т., чрез пълномощника си адв. Д. в срока по чл.287 ГПК подава писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на жалбата и моли същата да не се допуска до разглеждане по същество.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежно легитимирана страна, предявена е в законоустановения срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да остави искането за допълване на въззивното решение без уважение, съставът на Софийския апелативен съд е приел, че инстанциите по същество не са се произнесли по своевременно заявеното от ответника Д. ЗАСТРАХОВАНЕ АД възражение за погасителна давност относно акцесорната претенция, но този порок е поправим по пътя на обжалването, а не чрез подаване на молба за постановяване на допълнително решение. В предходното решение № 2380/03.12.2015 г. въззивният съд е приел, че е сезиран с въззивна жалба против първоинстанционното решение само в частта, с което искът на Ц. В. Т. с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ е уважен за разликата над 6 000 лв. до присъдените 35 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.10.2008 г. до окончателното й изплащане, т.е. относно размера на дължимото обезщетение. Страната – касатор не се е явила в о.с.з. и не е възразила по доклада на делото. Въззивната жалба е уважена изцяло – решението в обжалваната част е отменено и исковата претенция е отхвърлена.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение по чл.250 ГПК не следва да бъде допуснато.
Поставените от касатора въпроси по чл.280 ал.1 ГПК изхождат от позицията, че той е сезирал въззивния съд с жалба, в която на отделно, самостоятелно основание е обжалвал първоинстанционното решение и в частта, в която, по влязлото в законна сила решение, с което искът по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ е уважен за сумата от 6 000 лв., е била присъдена законна лихва върху главницата в периода от 19.10.2008 г. до 25.06.2009 г. Този извод не се подкрепя от данните по делото, доколкото в жалбата няма формулиран подобен петитум, а са налице само оплаквания за неразгледано възражение за погасителна давност, възприети от въззивния съд като релевантни към обжалваната част на решението – относно размера на обезщетението за разликата над 6 000 лв. до присъдените 35 000 лв. и дължимите върху него законни лихви след момента на увреждането. В този смисъл съдът е изложил мотиви, че пропускът да се разгледа правопогасително възражение е порок на решението, водещ до неговата неправилност, а не представлява непълнота на съдебния акт.
С оглед горното, формулираните в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси не се преценяват като обуславящи правната воля на съда относно липсата на непълнота на съдебния акт, чието допълване се иска. Неудовлетворяването на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК е достатъчно основание, за да не се допусне исканото касационно обжалване на въззивното решение.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ ТО
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 282/15.02.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 3084/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, в частта, с което е оставена без уважение молба по чл.250 ГПК за допълване на постановеното по делото решение № 2380/03.12.2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: