О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
София, 24.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски частно търговско дело № 2624/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 10207/24.10.2017 г. по вх. рег. на ВКС, подадена от [фирма] – [населено място], чрез процесуалния представител на дружеството, с искане да бъде отменено определение № 16334 от 30.06.2016 г., постановено по гр. д. № 5268 по описа на Софийски градски съд за 2015 г., с което съдът е оставил без уважение искането с правно основание чл.248 ГПК на [фирма] за изменение на постановеното по същото дело решение № 3164 от 15.04.2016 г. в частта за разноските, присъдени пред въззивната инстанция. В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.
Ответната страна – К. И. Т., в срока по чл.276, ал.1 ГПК представя отговор чрез процесуалния си представител, с който изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
За да остави без уважение молбата с правно основание чл.248 ГПК, подадена от [фирма], Софийският градски съд е приел, че на дружеството не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като по делото не са представени доказателства, от които да се установява уговарянето на същото между банката и процесуалния й представител. В тази връзка, въззивният съд е счел, че представените към списъка с разноските по чл.80 ГПК – фактура и преводно нареждане за извършено плащане спрямо адвоката не представляват такива доказателства, тъй като липсва договор за правна защита и съдействие, сключен между клиента и адвоката – в съответствие с изискванията на чл.36, ал.2 от ЗА и т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Този извод на въззивния съд е неправилен. Съгласно чл. 36, ал.1 и ал.2 от ЗАдв, съгласно които адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, което уговаря със своя клиент следва, че когато страната упълномощи адвокат да я представляват по дадено дело и той е извършил процесуални действия от нейно име по делото, тя дължи уговореното възнаграждение на този адвокат. Когато договор за правна помощ и съдействие не е представен по делото, а са представени доказателства, че страната е заплатила възнаграждение на адвоката, който е извършил процесуални действия от нейно име по делото, такова плащане средва да се определи като реално извършено. Следва да се има предвид, че писмената форма на договора за правна помощ и съдействие не е условие за неговата действителност, а служи за доказване на уговореното между страните. Видно от представените на л.28, 30 и 31 от гр. д. № 5268/15 г. на Софийски градски съд съответно – списък по чл.80 ГПК с направените от страната разноски пред въззивната инстанция, преводно нареждане от 02.12.2015 г. за извършен превод за сумата от 1 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и фактура № [ЕГН]/02.12.2015 г. за извършено плащане, по безспорен начин се установява, че [фирма] реално е заплатила адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство. Във фактурата за плащане изрично е упоменато, че плащането се извършва за осъществяване на представителство пред съд по въззивна жалба срещу решение по гр. д. № 56102/12 г. по описа на 32-ри състав на СРС. При тези фактически данни следва да се приеме, че са налице основанията визирани в чл.78 ГПК, поради което се налага изводът за основателност на подадената частна жалба.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита обжалваното определение за неправилно, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 16334 от 30.06.2016 г., постановено по гр. д. № 5268 по описа на Софийски градски съд за 2015 г., с което съдът е оставил без уважение искането с правно основание чл.248 ГПК на [фирма] за изменение на постановеното по същото дело решение № 3164 от 15.04.2016 г. в частта за разноските направени пред въззивната инстанция.
ИЗМЕНЯ решение № 3164 от 15.04.2016 г., постановено по гр.д. № 5268/2015 в частта за разноските, като
ОСЪЖДА К. И. Т. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] – [населено място], ЕИК[ЕИК], наред с присъдените 174, 51 лева, представляващи направените от банката разноски за заплатена държавна такса, още 653, 44 лева, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: