О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
София, 13.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 935/2019 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ш. Р. Ш. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 240 от 26.10.2018 г. по в.т.д. № 433/2018 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 57 от 08.11.2017 г. по т.д. № 53/2017 г. на Окръжен съд – Търговище за признаване за установено на основание чл.422 ГПК, че Ш. Ш. дължи на М. Х. Д. сумата от 175 000 лв., представляваща част от целия дълг – 256 209 лв. по запис на заповед от 01.11.2013 г., с падеж 31.01.2014 г., ведно със законната лихва от 25.10.2016 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на основание чл.417, т.9 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1410/2016 г. на Районен съд – Търговище.
В жалбата се поддържат касационни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и за необоснованост на въззивното решение. Счита се за неправилно изразеното от съда становище за оспорване само на редовността на записа на заповед, като спорът е решен, без да е доказано по категоричен начин, от страна на ищцата, съществуването на претендираното от нея парично задължение на ответника. Според касатора, не са извършени дължими от съда процесуални действия по изясняване на делото от фактическа страна. По изложени в жалбата подробни фактически и правни съображения се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
В изпълнение на дадените от администриращия съд указания за отстраняване нередовности на жалбата, по делото е постъпила молба от 11.01.2019 г., с приложени „допълнителни мотиви по касационна жалба“, като се твърди, че се уточняват основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът е посочил множество решения на ВКС по въпроси, касаещи обезпечителната функция на записа на заповед и тежестта на доказване в процеса при надлежно въведени твърдения или възражения за обвързаност на ценната книга с конкретно каузално правоотношение. В молбата не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК, независимо от изричното цитиране на тази разпоредба.
От ответницата по касация, чрез процесуалния й пълномощник, е постъпил писмен отговор, в който се поддържа липсва на предпоставки за допускане на обжалването, а по същество са изложени съображения за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е депозирана от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл.283 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Поради това жалбата се преценява като процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – Варна, след цялостна преценка на доказателствата по делото, е приел, че записът на заповед от 01.11.2013 г., с падеж 31.01.2014 г., послужил като основание за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК за сумата 175 000 лв. – част от цялата сума по записа на заповед, е редовен от външна страна, а оспорването на автентичността му не е доказано, предвид приетата в първоинстанционното производство съдебно-графологична експертиза. Възражението на ответника по установителния иск /въззивник, сега касатор/ за липса на каузално правоотношение е квалифицирано от въззивната инстанция като общо оспорване на вземането по записа на заповед, а представените с допълнителната искова молба писмени доказателства за предаване на сумата по записа на заповед, не са счетени за такива, променящи предмета на доказване. Съдебният състав се е позовал на т.17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което, вземането по запис на заповед произтича от абстрактната сделка, като при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание за поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него, като поемател, и длъжника – издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, разрешен в обжалваното решение, е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор, като касаторът е длъжен да формулира такъв въпрос, предопределящ обхвата на селективното производство. Посочено е още, че ВКС не може да извежда конкретен правен въпрос, съобразявайки доводите в жалбата и в изложението към нея, а е допустимо единствено уточняване или конкретизиране на формулиран от касатора въпрос. В мотивите към този акт на нормативно тълкуване е акцентирано и върху разликата между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК, както и върху недопустимостта ВКС да се произнася по правилността на атакуваното решение в рамките на производството по чл.288 ГПК.
В случая, касаторът не е формулирал конкретен процесуалноправен или материалноправен въпрос, независимо от подробните и конкретни указания, дадени от администриращия касационната жалба съд. Непосочването на правен въпрос, включен в предмета на делото, по който да е формирана решаваща за изхода на спора правна воля на въззивния съд, съставлява достатъчно основание за недопускане на обжалването, без задължение за ВКС да се произнася по поддържаната допълнителна предпоставка, която следва да се квалифицира по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед посочената практика на ВКС.
Допълнително постъпилите по делото, депозирани от процесуалния пълномощник на касатора : становище с вх. № 10377/02.12.2019 г. и допълнение към становище с вх. № 10467/04.12.2019 г. не следва да се преценяват. Преди всичко, те са подадени извън срока за касационно обжалване и извън срока за отстраняване нередовности на жалбата. От друга страна, твърдените в тези молби нововъзникнали обстоятелства и доказателства, вкл. и признания на ищцата по друг висящ граждански спор, не съставляват сами по себе си основания за допускане на обжалването по настоящото дело, а и не могат да се приемат и съответно преценяват по същество при първоначално касационно обжалване, дори и при евентуално допуснат касационен контрол.
При този изход на делото, на ответницата по касация се дължат разноски в размер на 4 800 лв., съобразно приложения към отговора договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка.
Касаторът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв., т.к. от приложеното по делото пл.нареждане е видно, че тази сума/ след отказа за освобождаване от ДТ/ неправилно е внесена по сметка на АС-Варна и не е поискано извършването на служебен превод по сметката на ВКС.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 240 от 26.10.2018 г. по в.т.д. № 433/2018 г. на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА Ш. Р. Ш. да заплати на М. Х. Д. сумата 4800 лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Ш. Р. Ш. да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. и в двуседмичен срок от съобщението да представи платежно нареждане, или в същия срок да депозира пред Апелативен съд – Варна искане за служебен превод на внесената по сметка на АС-Варна сума в размер на 30 лв. по сметката на ВКС. При неизпълнение на указанията, да се издаде изпълнителен лист на посочената държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: