О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
гр. София, 28.06.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 26 юни, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1580 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от процесуалния пълномощник на Ко.Да.П. Кола Д. П. С.п.А./н./ и ИФФКО Италия С.р.п.и двете дружества със седалище в Италия срещу определение № 648/22.02.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 6702/17 на САС, с което е потвърдено първоинстанционното определение от 02.06.2017 г. по т.д. № 9194/16,ТО на СГС, в частта за прекратяване като недопустимо на производството по исковете с правно основание чл.76 ал.1 и ал.2 ЗМГО на двамата частни касатори срещу [фирма] за установяване нарушаването им от страна на ответника на правата на двамата ищци върху търговска марка „HU LA LA”-словна с рег.№ 547584 по описания в ИМ начин, както и за осъждането на последния да преустанови тези нарушения. Същото определение се обжалва и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение по чл.248 ГПК за отказ от изменение на определението за прекратяване в частта, с която е счетено за неоснователно искането на ищците да се измени последното като в полза на ответника да не се присъжда адв.възнаграждение, поради липса на доказано плащане от страната.
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност.
Ответната страна [фирма] в писмен отговор изразява становище за неоснователност на ЧКЖ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: По предходно дело / т.д. 2644/16 по описа на САС/ е предявен иск между същите страни с абсолютно същия предмет на търсената защита /ИМ е заведена на 14.04.2016г/ и по него е постановено решение, обжалвано пред въззивния съд. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.126 ал.1 ГПК, предвиждаща при пълен идентитет между две висящи дела по отношение на страните по спора, техният предмет и вида на търсената защита, по-късно заведеното да се прекратява служебно от съда. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че в случая, по искове по чл.76 ал.1,т.1 ЗМГО за установяване факта на нарушените, е без значение, че второто дело е заведено по иск за установяване на нарушението за подразбиращ се период, следващ непосредствено датата на предявяване на иска със същия предмет по предходно образуваното дело. Това е така, тъй като и с двата иска не се търси защита на правото на търговска марка срещу нарушаването му за точно определен период, а се цели защита срещу продължаващо във времето нарушение, включително и за периода след предявяване на исковете по чл.76 ЗМГО до приключването му с влязло в сила решение , т.е. до даване ход на устните състезания в съответната инстанция по същество. Като последица на влизане в сила на решението по осъдителния иск за преустановяване на нарушението е неговата изпълнителна сила, която се изразява в защитата, която носителят на правата върху търговската марка получава след издаване на ИЛ да прибегне до изпълнителния способ по чл.527 ал.3 ГПК.
По изложените съображения определението за прекратяване на производството по по-късно заведеното дело е потвърдено като правилно.
Частният касационен жалбоподател счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 ГПК по въпроса за това, към кой момент се разпростира силата на пресъдено нещо по иск по чл.76 ал.1,т. 1 ЗМГО за установяване факта на нарушение на правата върху търговска марка: към датата на предявяване на иска или към тази на приключване на устните състезания в съответната инстанция по същество. Твърди се, че обжалваното въззивно определение е в противоречие с отговора във влязло сила решение по т.д. №4647/15 на САС.
За да е налице основание за допускан е на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК / в ред. ДВ бр.86/17/, следва формулираният правен въпрос, да от значение за изхода на спора и да попада в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. В приложимата нова уредба в чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК на отделните основания за дискреция не е налице, като самостоятелно основание за допускане на касация, противоречието по въпроса на обжалвания въззивен акт с казуална практика на съдилищата, каквото представлява цитираното решение на САС/ същото беше самостоятелно такова по отменената новела на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК до изм. в ДВ бр.86/17 /.
На второ място не е налице и твърдяното противоречие в отговора на въпроса, тъй като в посоченото решение на САС по т.д. №4647/15 , съдът е изложил мотиви в насока, че предметът на спора по установителен иск по чл.76 ал.1,т.1 ЗМГО може да бъде само установяване на факта на нарушението, такъв какъвто е бил към подаване на ИМ и че предметът на делото не се повлиява от други факти, наведени по реда на чл.235 ал.3 ГПК, което няма връзка с приложението на чл. 126 ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят не установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1 от ГПК/ДВ бр.86/2017 г./.
Относно ЧКЖ срещу обжалваното определение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение по чл.248 ГПК за отказ от изменение на определението за прекратяване в частта, с която е счетено за неоснователно искането на ищците да се измени последното, като в полза на ответника не се присъжда адв.възнаграждение, поради липса на доказано плащане от страната, за да се произнесе, въззивният съд се е основал на следното: Видно от отбелязването в самото пълномощно от 13.02.2017 г. на процесуалния представител на ответното дружество, е че е заплатено договореното възнаграждение в размер на 3500 лева. Самият документ/пълномощно/ носи подписа на представители и на двете страни по мандатното правоотношение, поради което има характер на договор за процесуално представителство, без това да се опорочава от факта, че същото не е материализирано върху бланка от кочан и не съдържа серия и номер.От друга страна не е налице и основание по чл.75 ал.5 ГПК за намаляване размера на договореното възнаграждение, с оглед високата степен на фактическа и правна сложност на конкретния спор за нарушаване на правата върху спорната търговска марка.
С оглед допускане до касация се поставят въпроси във връзка със спазването на формата на конкретния договор за правна помощ / пълномощно и чия била доказателствената тежест при оспорване съдържанието на документа, удостоверяващ плащането на договореното възнаграждение.
И двата въпроса са по правилността на конкретното определение,предмет на обжалване, а не по тълкуването на правна разпоредба, поради което и нямат качеството на такива, с които ВКС да се занимава в настоящата фаза от процеса по чл.288 ГПК.
На база изложеното, настоящият състав на ВКС,Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 648/22.02.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 6702/17 на САС и в двете обжалвани части.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.