3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№701
гр. София, 08.12.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 18.11. , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №469/15г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. В. Е. срещу решение №548 от 03.10.2014 г. постановено от АС-Пловдив по т.д. №670/2014 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №25 от 25.02.2014 г., постановено по т.д. №103/2013 г. на ОС-Пазарджик, В ЧАСТТА, с която е уважен искът предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 т. 9 ГПК от страна на [фирма]-гр.В. да бъде признато за установено , че касаторът М. В. Е. като авалист дължи на [фирма]-гр.В. солидарно с издателя сумата от 38 510,61 лева по запис на заповед издаден на 15.05.2009 г. от [фирма] – [населено място], въз основа на който е постановено и издаването на заповед за изпълнение е по чл.417 т.9 ГПК и изпълнителното производство е спряно на основание чл.420 ГПК.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация. Претендира присъждане на разноските пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и доказан иска, предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 т. 9 ГПК до размера на уважената част от 38 510,61 лева въззивният състав на АС-Пловдив се е позовал на следните установени по делото факти: Ответникът е авалирал менителничния ефект основан на процесния запис на заповед издаден от [фирма] – [населено място] с падеж на плащане в срок до 15.08.2009 г.. Ценната книга е издадена с цел обезпечаване изпълнението на задължението на търговското дружество – поемател на менителничния ефект , основано на каузално правоотношение: сключен между [фирма] и [фирма] договор от 15.05.2009 г.. От съдържанието на последния става ясно, че волята на страните изразена в него е дружеството [фирма] в тримесечен срок да замести в дълг „М. Б. О. по отношение задължението на последния към [фирма] по два договора за лизинг на компресор и машина за подови замазки, по които [фирма] е лизингополучател или съответно да погаси изцяло това негово задължение. Уговорено е след погасяването на вземането на лизингодателя срещу „М. Б. О. от страна на [фирма], последният да придобие собствеността върху двете машини чрез прехвърлянето й от страна на „М. Б. О.. За гарантиране изпълнението от страна на [фирма] на задължението му да поеме дълга като замести „М. Б. О. като лизингополучател по договора за лизинг с [фирма], съответно да погаси задължението на последния по двата договора за лизинг към лизингодателя е издаден и процесният запис на заповед задължението, по който е авалиран от страна на касатора М. В. Е.. По делото не се спори, че длъжникът не е изпълнил поетите с договора от 15.05.2009 г. задължения/ заплатена е само разликата между 38 510,68 лева до 45 000 лева/. При така доказаните факти, въззивният съд е приел, че липсва изпълнение по каузалното отношение, поради което не е налице недобросъвестност от страна на кредитора по записа на заповед, която би изключила отговорността по чл. 485 ал.2 ТЗ на авалиста, с оглед на което и ответницата в това качество е останала задължена до размера, до който искът е уважен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи като значим за спора правен въпрос, дали предаването на фактическата власт върху машината и компресора от страна на [фирма]-длъжник по договора на „М. Б. О. и приемането от страна на последния има значението на прекратяване действието на договора между тях с цитираното по-горе съдържание.
Така формулираният въпрос по своето естество се явява фактически, а не правен: отнася се за конкретния спор в зависимост от спецификата на правопораждащите факти-т.е. зависи от съдържанието на договора между страните, а не представлява въпрос по изясняване чрез тълкуване на смисъла и съдържанието на точно определена нормативна разпоредба, с оглед извличането и приложението на правната норма в нея. Ето защо в случая липсва формулиран правен въпрос, по който да се извърши дискреция въз основа на допълнителните критерии по чл.280 ал.1 ГПК за наличие на основание за допускане на касация.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските в настоящото производство в размер на 1300 лева-договорен и платено възнаграждение за адвокат,съгласно приложения към отговора на КЖ договор за правна помощ.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №548 от 03.10.2014 г. постановено от АС-Пловдив по т.д. №670/2014 г..
ОСЪЖДА М. В. Е. ЕГН: [ЕГН] да заплати на [фирма]-гр.В. разноските в настоящото производство в размер на 1300 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.