О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.90
гр. София, 14.02.2017
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 06 февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №897/16г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. Б. и [фирма]-гр.Б. срещу решение №132 от 18.12.2015 г. г. постановено по в.тд. №288/2015 г. на АС-Бургас, с което е отменено първоинстанционното решение, постановено по т.д. №500/2014 г. на БОС в обжалваната част и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касаторите срещу Е. С. Г. от [населено място] за присъждане на сумата от 48 895,75 лева-неустойка за неизпълнение на задълженията й по предварителен договор от 28.01.2013 година за прехвърляне право на строеж и са присъдени съдебните разноски в полза на последната.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответната страна Е. С. Г. изпраща писмен отговор, в който се излагат съображения за липсата на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователни така предявените искове, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
Спорното правоотношение между страните е възникнало по силата на сключен между тях на 28.01.2013 година предварителен договор, по силата ,на който, Е. Г. като съсобственик на недвижим имот – УПИ 433,438 в кв.28 по плана на [населено място] се е задължила да учреди право на строеж на двете дружества-ищци срещу задължение от тяхна страна да изградят сграда в съответната степен на завършеност, при срокове и условия, уговорени в договора като преди това строителите са се задължили да изготвят за своя сметка и съответния РУП. При подписване на договора, съсобствениците на УПИ и двете дружества са договорили и какъв точно, по своето предназначение, етаж и разположение обект в сградата ще получи всеки един от тях, както и приблизителната му площ. Така, за ищцата е договорено да получи апартамент на 5-пети етаж , с площ от около 90 кв.м., на етаж шести-апартамент от около 50 кв.м. и на ет.7-ателие прибл. 50 кв.м., като окончателните квадратура на всеки обект е следвало да се уточни след изготвяне и одобряване на идеен архитектурен проект и ценообразуване към него.Установено е по делото, че след изготвяне на и одобряване на последния същият е бил представен на ответницата и тя е била поканена да се яви за сключване на окончателен договор, което тя не е сторила.
За да отхвърли иска за неустойка за неизпълнение , съдът е счел, че ищците не са изправна страна по договора по следните съображения: От заключението на СТЕ, прието по делото се установява несъответствие в обектите, които е трябвало да получи Г. по силата на сключения предварителен договор и одобрения идеен проект, на базата на който от ищцовите дружества е предложено сключването на окончателен такъв. Несъответствието се състои във следното:на петия етаж вместо апартамент от 90 кв.м. й е предложен такъв от 48,85 и ателие от 36,45 кв.м., на 6-ти етаж-ателие от 49,85 кв.м.,вместо апартамент от 50 кв.м., а на седмия етаж-ателие от 49,35 кв.м.,вместо от 50 кв.м.. Според съда, несъответствието на обектите по предварителния договор и предложените, съобразно идейния проект, е съществено , доколкото вместо жилищни имоти/апартаменти/ на 5-ти и 6-ти етаж са предложени ателиета. Предназначението на един имот е от съществено значение за неговия приобретател, с оглед дължимия за в бъдеще размер на данък „Сгради“ и такса „Смет“ и разликата в разходите за ел.енергия за жилищен и нежилищен имот. Посочена, като довод в тази насока, е и небезпроблемната промяна в статута на ателиетата в жилища, с оглед процедурата за това и разликите в изискванията на чл.39 ал.9 ЗУТ за двата вида имоти.
С оглед изложеното е счетено, че ответницата не е била във виновно неизпълнение на своите задължения по договора, а това е било налице по отношение на двете дружества-ищци, поради което и последните нямат право на договорената неустойка за неизпълнение в размер на 25 000 евро.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат правни въпроси, които обобщени и уточнени, се свеждат до това, дали е следвало при конкретните обстоятелства да се развали предварителния договор, с оглед и незначителността на неизпълнението, при липса на безполезност на изпълнението и дали ответницата е изпаднала в забава, след като е отказала да подпише идейния проект, при положение, че същият е предвиждал конкретни обекти,които тя следва да получи и последните са надвишавали по обща площ, договорените в предварителния договор.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В настоящия случай, така формулираните въпроси нямат качеството на правни-т.е. по тълкуването на конкретни правни разпоредби, с оглед тяхното прилагане. Същите са зададени на база конкретни за спора фактически твърдения на касаторите, които съдът не е възприел и правните му изводи не се основават на тях. Без значение за изхода на спора в случая е и въпросът, на какво точно основание е развален предварителният договор, доколкото съдът се е обосновал с това, че ищците са неизправна страна по него, като самостоятелно основание, което ги лишава от правото на компенсаторна неустойка. Така формулираните от касатора въпроси, изложени по-горе се съотнасят към обосноваността, съответно материалноправната законосъобразност и на обжалваното въззивно решение, което не предмет на проверка за допускане до касация, в която ВКС е обвързан в рамките на проверката по критериите на чл.280 ал.1 ГПК и които не са налице.
В полза на ответника по жалбата не следва да се присъждат разноски в размер на адвокатско възнаграждение, доколкото по делото липсват доказателства за осъществено плащане на договореното възнаграждение-в договора за правна помощ е отбелязано плащане по банков път, без да се прилага съответен документ за това.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №132 от 18.12.2015 г. , постановено по в.т.д. №288/2015 г. на АС-Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.