О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
Гр. София, 09.05.2017 год.
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.дело № 2610/2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ, чрез процесуалния му представител – ю.к. П., против решение № 318 от 29.09.2016 г. по в.гр.д.№ 377/2016 г. по описа на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 80/08.02.2016 г. по гр.д.№ 481/2015 г. на Хасковския районен съд. С последното касаторът е осъден да заплати на Г. Джематин Ф. от [населено място] на основание чл.79 ал.1 ЗЗД сумата 24 446 лв., явяваща се дължима стойност за второ плащане по договор № 26/112/05551 от 16.02.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 112 – „Създаване на стопанства на млади фермери” от ПРСР 2007 – 2013 г., ведно със законната лихва върху нея от 06.03.2015 г. до окончателното изплащане на главницата.
В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост, евентуално за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Моли се за отмяната му и постановяване на решение по същество, с което предявеният против касатора иск да бъде отхвърлен, с присъждане на разноските.
Допускане на касационно разглеждане на жалбата се претендира в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси, формулирани в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК: 1/ Каква е правната природа на сключваните договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схемите и мерките, прилагани от ПРСР и в тази връзка, допустимо ли е производството по реда на чл.124 и сл. ГПК за вземанията, произтичащи от тези договори?; 2/ Определеният в договора срок, на основание чл.7 ал.1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., фиксиран ли е? Допустимо ли е изпълнение на елементи от договора преди началото на срока или след неговия край?; 3/ Разпоредбата на § 5 от ПЗР на Наредба № 9/03.04.2008 г. приложима ли е при условията на вече изтекъл срок за подаване на заявление за подпомагане, преди публикуването на Наредбата в Държавен вестник и влизането й в сила?
Ответникът по касационната жалба не е подал писмен отговор против нея в срока по чл.287 ГПК.
За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдът е разгледал подробно спорните въпроси между страните, а именно – налице ли е заявка за второ плащане в нормативно установения срок за това, съобразно Наредба № 9 от 2008 г., приложима за сключения между страните договор. Съдът е приел, че според договора, ищецът е следвало да осъществи предвидените инвестиции в тригодишен срок от сключване на договор № 26/112/05551 от 16.02.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 112, т.е. – до 16.02.2013 г., а заявката за второто плащане в размер на исковата сума е следвало да се подаде не по-късно от един месец след 16.02.2013 г., т.е. до 16.03.2013 г. Съдът на първо място, след извършване на тълкуване на чл.24 ал.2 вр. чл.7 ал.1 от Наредба № 9/2008 г. и чл.5.1 от договора, е приел, че не се предвижда начален, а само краен момент за подаване на заявлението за второ плащане, следователно то е можело да бъде подадено и по-рано. В тази връзка, въз основа на писмената кореспонденция между страните и свидетелските показания, е счел, че ищецът е подал заявление преди 16.02.2013 г., но то неоснователно не е било прието и регистрирано от Фонда. На следващо място съдът е съобразил нормативното изменение в Наредбата, касаещо срока на подаване на тази заявка, в сила от 07.08.2012 г., според което същият се удължава на два месеца, като е изложил подробни доводи, че новият срок е приложим и спрямо завареното правоотношение, поради което и ищецът надлежно е упражнил това свое право на 04.04.2013 г. и заявлението по чл.24 от Наредбата от горната дата не се явява просрочено. Като е намерил, че заявката е направена своевременно, както и че всички изискуеми инвестиции в обекта са осъществени, видно от заключението по приетата експертиза, съдът е приел, че ответникът дължи предвиденото второ плащане, предмет на исковата претенция по чл.79 ал.1 ЗЗД.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не се установяват изискуемите в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Първият въпрос в изложението на касатора касае допустимостта на обжалваното решение, за която касационният съд следи служебно и без да е формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Във връзка с него не следва да се допуска касационна проверка, т.к. независимо от характера на правоотношението, с нормата на § 10 ал.1-3 ЗУСЕСИФ законодателят изрично е приел, че започналите съдебни производства до влизане в сила на този закон – 25.12.2015 г., каквото е и настоящото, се довършват по реда, по който са били висящи /”досегашния ред”/, като само ако същите са били образувани пред административния съд, се прилагат съответните нови правила на чл.27 ЗУСЕСИФ. В този смисъл вече е формирана и задължителна съдебна практика на ВКС /определение по чл.274 ал.3 ГПК № 126/09.03.2017 г. по ч.т.д.№ 2071/2016 г. на ТК, ІІ ТО/, според която така постановеното въззивно решение е допустимо.
Вторият въпрос /относно срока за изпълнение на бизнес-плана/ не се преценява като такъв, имащ обуславящо значение за достигнатия от въззивния съд краен резултат по спора, като едновременно с това е твърде общ и некоректно зададен. По предмета на спора съдът е формирал извод, че както предвиденият в договора, така и предвиденият по закон срок за подаване на заявка за второ плащане по чл.24 ал.2 от Наредба № 9/2008 г. е единствено краен, като липсва основание за тълкуване, предвид липсата на други поставени ограничения в тази връзка, че заявката не може да бъде подадена и преди изтичането на срока на договора за изпълнение на бизнес-плана, както в случая било сторено. Същевременно този извод на съда не е единствено решаващ, т.к. независимо от горното са изложени подробни съображения, че и по-късно входираното заявление на ищеца за второ плащане от 04.04.2013 г. се явява подадено в срок.
Третият въпрос също не е обусловил изхода на спора, т.к. изводите на съда не са основани само на него. Действително, съдът неправилно се е аргументирал с приложението на посочения параграф 5 от ПЗР към Н. на Наредба № 9 от 2008 г., в сила от 17.05.2013 г., който не е съществувал нито към момента на изтичане на срока на договора, нито към момента на подаване на заявката за второ плащане. Но е приел, че в същия смисъл е и нормата на § 39 от ПЗР към Н. на Наредба № 9/2008 г., в сила от 07.08.2012 г. – по време на действието на договора, за приложението на която не е поставен правен въпрос. Въз основа на нея съдът е счел, че към момента, към който е следвало да бъде подадена заявката за второ плащане, е била в сила изменената разпоредба на чл.24 ал.2 вр. чл.7 ал.1 от Наредба № 9/2008 г., която предвижда двумесечен срок за подаване на съответната заявка и отменя установения преди това и посочен в договора едномесечен срок. Извън горното следва да се отбележи, че засега съдебната практика на ВКС и ВАС възприема именно това разрешение, с оглед процесуалноправния характер на нормата на чл.24 ал.2 от Наредба № 9/2008 г. /решение № 12342 от 15.11.2016 г. по адм.д.№ 3563/2016 г. на ВАС, ІV отделение; определение № 5/05.01.2017 г. по гр.д.№ 60180/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о./.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 318 от 29.09.2016 г. по в.гр.д.№ 377/2016 г. по описа на Хасковския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: