Ч.т.д. №1443/19 на ВКС, ГК, Второ отделение
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
гр. София, 12.07. 2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 03 юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 1443 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на пълномощника на П. Й. Д. срещу определение № 249 от 16.04.2019 г. , постановено от състав на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 65/19 по описа на същия, с което е спряно производството по обжалване решението на първата инстанция, с което съдът е отхвърлил иска по чл.226 КЗ/отм./ на П. Й. Д. срещу „Дженерали Застраховане“АД-гр.София за сумата от 150 000 лева-неимуществени вреди от смъртта на баща му Й. Б., починал при злополука, причинена на 26.06.2013 г. при управление от страна на В. Т. на заден ход на многокофов багер с инв. № 05194 в [населено място], общ. Вълчи дол. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на така обжалваното определение, поради липса на предпоставките за спиране на производството, на които се е позовал съдът: наличие на престъпни обстоятелства от установяването, на които зависи изхода на спора по спряното дело- чл.229 а.1 т.5 ГПК .
Ответната страна в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна:
За да постанови обжалваното определение за спиране на производството по обжалване решението на първата инстанция, с което съдът е отхвърлил иска по чл.226 КЗ/отм./ на П. Й. Д. срещу „Дженерали Застраховане“АД-гр.София за сумата от 150 000 лева-неимуществени вреди от смъртта на баща му Й. Б., починал при злополука, причинена на 26.06.2013 г. при управление от страна на В. Т. на заден ход на многокофов багер с инв.№ 05194 в [населено място] общ. Вълчи дол, въззивният съд е отчел наличието на висящо ДП №2102/ 13 по описа на УМВР –Вълчи дол срещу В. Т. за същото деяние, за вредите от което се претендира обезщетение срещу застрахователя на ГО, доколкото същата е във функционална зависимост от тази на обвиняемия-делинквент . С оглед на това, съдът е счел, че са налице престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът по гражданския спор, поради което е спрял производството по въззивната жалба на основание чл.229 ал.1,т.5 ГПК.
Съгласно становището в практиката на ВКС: Р №116/15.05.2013 г. по гр.д № 745/2012 г. на ІV гр.о, Опр. по гр.д. 5301/13 на ІV гр.о., Опр.по гр.д. № 7165/13 на ІV гр.о., Опр. №273/23.06.2016 по ч.т.д. № 1307/16 на Първо т.о., Опр. по ч.т.д. №852/19 на Първо т.о. и др., гражданското производство се спира, когато пред съда са събрани достатъчно доказателства за престъпни обстоятелства, които имат решаващо значение за правилното решаване на спора и не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, като е без значение, дали има образувано досъдебно или съдебно наказателно производство.
Така приетото се споделя и от настоящия състав на ВКС, още повече, че в случая е налице образувано досъдебно производство срещу делинквента и същият е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.123 ал.1 НК, чийто фактически състав се покрива изцяло от обективна и субективна страна с фактическия състав на гражданската отговорност на дееца по чл.45 ЗЗД, респ. за функционалната такава на застрахователя на последната- предмет на настоящия граждански спор. Това е така и доколкото от една страна: гражданският съд не е компетентен да се произнася за наличието на престъпление, извън хипотезата на чл.124 ал.5 ГПК, а от друга: произнасянето на наказателния съд се явява задължително за съда, който разглежда гражданските последици от съответното вредоносно деяние относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца-чл.300 ГПК.
В контекста на изложеното, не следва да бъдат споделени доводите в настоящата ЧЖ, че в конкретния случай страните по гражданското дело не спорят относно извършването на самото деяние, поради което спирането на последното на основание чл.229, т.5 ГПК е неоснователно. Следва да се вземе в предвид, че фактическият състав на ГО по чл.45 ЗЗД включва още и противоправност и вина на дееца, по които, при налично престъпно деяние, се произнася наказателният съд с обвързващо за гражданския съд значение.
От изложеното следва, че е налице изпълнение на хипотезата на императивната процесуална норма на чл.229 ал.1, т.5 от ГПК , поради което обжалваното определение за спиране на производството на това основание се явява законосъобразно.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 249 от 16.04.2019 г. , постановено от състав на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 65/19 по описа на същия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на `обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.